Според клаузите на Берлинския мирен договор от 1878 г. всички крепости в Княжество България са разрушени. От Русчушката крепост е оставена само портата Кюнту капу и нейната обкована с желязо врата. Специалистите смятат, че така – облечени в желязо, са изглеждали и българските средновековни порти. Крепостната врата Кюнту Капу – буквално („Вратата с тръбата“) може да се види на излизане от Русе при моста, наречен от русенци „Охлюва“. Това е една от портите на османската крепост Русчук, край която е минавал тръбопровод (кюнт) – част от водоснабдителната система на града. Този водопровод е захранвал чешмата в двора на Свети Георгиевското училище (днес ОУ „Ангел Кънчев“) – единствената съхранена от 18 век чешма в Русе.
В непосредствена близост до портата се издига храмът „Света Петка – Параскева“. Това е най-новият храм издигнат в Русе, а определянето на патрона осъществява приемственост с миналото. Последната скална църква по Русенското Поломие – „Света Петка“ е засипана след освобождението. Намира се до складовете за бира на пивоварната фабрика „Света Петка“. Днешният храм на „Света Петка“ (арх. С. Бобчев) е любопитен със своя архитектурен план, който повтаря известната „Златна“ или „Кръгла“ църква в Преслав, строена от цар Симеон Велики.