имската гробница в Силистра е един от най-известните антични паметници в България. Тя датира от IV в., когато градът е римска крепост, наречена Дуросторум.
Гробницата представлява еднокамерна сводеста каменна постройка с вход от изток и размери 3.3 м. x 2.60 м. x 2.30 м. Известна е с богатата си стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, господарската семейна двойка и техните слуги), направени вероятно от египетски или сирийски художник.

Силистренската гробница е сред най-известните творения на античната цивилизация. На нея са посветени стотици статии, монографии и изследвания, както у нас, така и по света. Открита е случайно през 1942 г. в южните покрайнини на града, където се развива античния некропол на Дуросторум – един от най-значителните римски градове на Долния Дунав през II-VI в.
От 106 г. до VI в. сл. Хр. тук постоянно и без прекъсване лагерува най-важната военна единица на империята на Долния Дунав – XI Клавдиев легион. Дуросторум се явява основен фортпост на империята срещу варварските (основно готските) нашествия. През IV в. градът изживява бурен просперитет. Свидетелство за това са внушителните по размери градски бани, езически храмове и олтари, градски и крайградски вили, открити тук.

Римската гробница е част от това архитектурно наследство. Вътре в нея на бял цокъл е разположен фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемидено червена рамка. Богатата стенописна украса предполага, че това е гробницата на знатен римлянин. За общественото му положение се съди и по изобразената грамота, връчена му от императора. Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, той е почетен с висока титлата (патриций, магистър, сенатор, консул). Указания за това се съдържат и в неговото облекло. То напълно съвпада с облеклото на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавото наметало подсказват, че той е принадлежал към висшата военна аристокрация.