Мемориален комплекс “Военна гробница – 1916” е най-голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната и е паметник на културата от национално значение. Намира се на около 10 км. от гр. Тутракан в посока с. Шуменци и гр. Исперих.
През 1913 година в резултат от известната като Междусъюзническа Втора балканска война Южна Добруджа преминава в пределите на кралска Румъния. В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на река Дунав, с 15 форта, две отбранителни линии, землени укрепления и вълчи ями и се отбранявана
от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.
По време на Първата световна война България полага усилия да си възвърне Южна Добруджа. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат с 132 оръдия и 53 картечници. Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, българският генерал Тошев взема решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. На 1 септември 1916 г. два съседни народа – българският и румънският, се оказват от различните страни на барикадата, всеки от тях воюва за своята земя, за своята Добруджа. Боевете при Тутракан на 05 и 06 септември 1916 г. ознаменуват една от най-важните и значителни победи на българското оръжие. Само за 33 часа, след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове крепостта е в български ръце и Тутраканската епопея се превръща в един от върховете на българската бойна слава. При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 български. Създаването на Мемориала започва непосредствено след битката за Тутракан, когато по инициатива на „Тутраканския благотворителен комитет” е издигната „Братска могила”. През 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите “Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.”
След Освобождението на Южна Добруджа през 1940 г. до днес всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориалния комплекс се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които се почита паметта на воините, загинали в тази епична битка. От 1986 г. започва благоустрояването на комплекса. Изградени са Алея на славата с изписани имена на загиналите в битката, парк и сцена за официалните чествания. В последствие се изгражда и църквата „Св. Георги”.
Историческите изследвания не изчерпват напълно това значимо в българската история събитие. Военното изкуство на българското командване, приложено в Тутраканската операция и най-вече действията на генерал Стефан Тошев и генерал Пантелей Киселов, като пряко ръководещ от бойната линия, ще привличат специалистите и още дълго ще бъдат оценявани и изучавани.
Съставна част от комплексното представяне на Тутраканската епопея е новооткритата експозиция в Исторически музей – Тутракан. В нея подробно е представена тази част от историята на града, свързана с битките за освобождение на Добруджа чрез фотоси, светлинен макет, вещи и оръжия.
