Южно от северната крепостна стена на Дуросторум-Дръстър, на мястото където през 352 г. е изгорен доростолският мъченик св. Емилиан, през втората половина на ІХ в е издигнат забележителен храм. Вероятно това е катедралната църква на първия епископ на Дръстър след покръстването епископ Николай. Предполага се, че това е една от седемте епископски катедри, учредени при княз Св. Борис – Михаил след 870 г. Представлява трикорабен триапсиден храм с притвор с обща дължина 25,40 м и ширина 14,70 м. След 927 гр., когато Дръстър става резиденция на първия български патриарх Дамян, църквата е преустроена в кръстокуполна базилика с тристъпален синтрон, амвон и патриаршеска стаичка-метаторион в северния кораб .
През ХІ-ХІІ в. църквата е катедрален храм на византийските епископи и митрополити на Дръстър. По това време пред светите двери на олтара е извършено епископско погребение. След татарското нашествие от 1242 г. тя е възстановена и продължава да служи за катедрален храм на българските митрополити до ХІV в. Тогава до северната й фасада е издигната кула-звънарница.
Западно от църквата се намира патриаршеската резиденция от Х в., а източно от нея патриаршеската баня. Дръстърската патриаршия е първата национална патриаршия в християнския свят след апостолските патриаршески престоли в Рим, Александрия, Антиохия, Ерусалим и Константинопол.