Църквата е построена през 1882 година и има храмово име Успение на Света Богородица.
Формата на църквата е тип кръст .
Във византийските икони и в средновековното западно изкуство, е срещан често образа на Света Богородица на смъртния одър, заобиколена от апостолите, които страдат и се молят до нея. Тази сцена изглежда произхожда от многобройни апокрифни писания, които разкриват подробно последните дни, живяни на земята от Света Дева Мария, смъртта й, погребението, възкръстването и възнесението й в небесата.
Варианти на тези разкази или легенди са запазени в сирийски и гръцки текстове, датиращи от период, заключен между трети и пети век. Император Мавриций (582-602) посвещава датата 15 август за честване на Успението на Света Богородица („Кимезис“ или „заспивам“) на територията на цялата византийска църква, този ден за честване на смъртта на Света Дева Мария е приета в края на седми век и от римската църква. Заедно с официалното влизане на този празник в църковните календари, разказите, които се отнасяли за него, си проправят път към проповедите, доктрините и религиозните артистични трудове.
В една гръцка проповед от онова време, която почитала Успението на Света Богородица, солунският епископ Йоан (610-649) казвал, че е събрал различни доказателства за нейната смърт, които описвали само какво се е случило наистина тогава. Според тази версия, един господен ангел съобщава на Света Дева Мария, че ще умре сле дтри дни. Тя вика роднините и приятелите си да останат заедно с нея две нощи, като иска от тях да пеят химни за прославяне, вместо тъжни песни. Появили се и Свети Апостол Йоан, последван от другите апостоли, всички донесени там на облаци от всички краища на света. По време на втората нощ, Свети Апостол Петър проповядва, насърчавайки всички присъстващи да „вземат смелост“ от Божията Майка и да водят живот, пълен с добродетел в чакане на тяхната собствена смърт. На втория ден, докато Света Дева Мария лежала в леглото, Иисус идва при нея, придружен от много ангели. Тогава, когато Господ, и Архангел Михаил до него, влизат в стаята й, „Света Мария почувства, че животът й достига върха на осъществяването си, лицето й се обръща усмихнато към Иисус. След това, Господ взима душата й я слага в ръцете на Архангел Михаил.“
Следва погребването, което е малко забавено от един началник на еврейските свещеници, полудял, който застава изпълнен с гняв над ковчега; ръцете му се сключват около ковчега, и са му отрязани на място, докато се покайва и ръцете му са залепени отново на тялото, бидейки изцелен напълно. Три дни след погребението, апостолите отварят ковчега на Света Богородица, „но не намират нищо, освен дрехите, с които е погребана; защото тя е била взета от Христос, Господ, който беше станал плът от плътта й, за да я заведе на мястото на вечното й наследство, винаги живи.“
