В края на XIX век, когато започва строежа на моста над Дунав, дошли чуждестранни работници, повечето католици, между които и  Ангел Салини. Също така, се построяват фабриките за цимент и за винтове, където работели чуждестранни граждани (италианци, шевейцарци, немци, унгарци), католици и които, в по-голямата си част, се установили в Чернавода. Така се зародило ядрото на католическата общност в града. През 1936 година, е купена сегашната сграда, с енорийското седалище и параклис, където служили повече свещеници от италиански произход.

През 1950 година, комунистическият режим национализира имота с всички вещи на тогавашния свещеник. Енорийският свещеник е арестуван. По-голямата част от католиците се връщат в родните си страни и,  благодарение на ограниченията, наложени от диктаторския режим, католиците, останали в стрната, загубват католическата си идентичност.

Съществувало е начално италианско католическо училище, което след войната е продадено от италианската общност. След национализацията, сградата ан училището, която принадлежала на Католическата църква, претърпява множество промени. През 1990 година, Държавата напуска имота, заради влагата и засиленото разрушаване. Вследствие на този факт, свещеникът и вярващите заемат сградата и започват подредбата й, създават пристройка за енорийска къща. От 1992 година, енорията води, в продължение на пет години, дълъг процес с местните власти, която считала влизането в собственост на имота като злоупотреба. Накрая се постига спечелване на случая в полза на Църквата.
През 1997 година, се подхваща отново създаването на атомна енергийна група в Чернавода, където идват много работници от страната, най-вече от Молдова, между които много католици, които се групират в нова католическа общност. В последните години, много католици загубват работните си места, заради спирането на конструкцията на другите енргийни единици в града.

Енорията е възстановена през 1991 година.
На13-VI-1997, се получава разрешителното за строеж на новата църква, строеж, който още не е завършен.
Енорийската къща и параклисът са в напреднал процес на разрушаване заради влагата. Няма католическо гробище.