Строежът на църквата става между 1882 и 1895  година във византийски стил, във формата на кръст и с голям купол в средата, от камък, керамика и покрита с лист. Храмът, амвоан заедно с  пейките са изваяни от дъбово дърво. Рисунките в църквата, с фрески, е дело на именития художник Вермонт и са направени във византийски стил. По време на войната от 1916-1918 година, църквата търпи големи поражения и преустройства от страна на враговете, които вкарват коне в църквата и правят пожар. След войната, свещеникът Йоан Чокан я възстановява и я освещава отново през 1936 година. Под ръководството на свещеника Константин Коада и на свещеника Теодор Самоила, се измиват рисунките, които запазват характера на първоначалните рисунки, направени от Вермонт. Извън кулата, която е изцяло труд на Йоанид, много икони са изрисувани от художника Вермонт, други от художника Йонеску, други са дарени на църквата от вярващите. Голяма част от иконите идват от старата църква, каквито са: „Св. Николай“ от 1864, „Св. Йоан Кръстител“ от 1895  „Иисус Христос“ от 1895. През 1952 година църквата е изрисувана отново от художника И.Тафлан, под ръководството на църковните певци Ангелеску Николае и Тудораке Василе. Над входните врати се намира следни надпис: „Построи се тази Света и Господня Църква с име на Светите Императори Константин и Елена със затруднението на господин Атанасие Ръдулеску и съпругата му Елена и на децата им Екатерина и Константин и на други благочестиви християни, които пожелаха да помогнат според силите си, и с голямата помощ на  г-н министъра на Религиозните въпроси, Таке Йонеску.

Основата се поставя през 1882 година, и се завършва през 1895 година, на митроплитския стол в Букурещ намирайки се, Негово Светейшество Първи Митрополит на Румъния, Д.Д..Генадие, а на Епархията на Долен Дунав, Негово Светейшество Д.Д. Партение.

През 2001 година се извършват работи по реставриране на светото място, като се използват художниците Николае Бадиу и Кристиан Олтяну.