Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Алботински Скален Манастир, АлботинCod 2665


Албутинският (Алботинският) манастир е недействащ манастир във Видинска епархия, на 20 километра западно от гр. Видин (в близост до селата Раброво, Тополовец и Градец) в едноименна местност в дефилето на Рабровската река в Дунавската равнина.
Исторически данни, както и останки от стенописи, надписи и вещи сочат, че през XIV век манастирът в село Алтовин е бил действащ, а през XVI в. се е числял административно към Видин. Както селото, така и манастирът били разрушени. Останали са само останки от манастир, изграден в плитки естествени пещери и издълбани ниши в скалите, а именно части от някога трикорабната манастирска църква, както и помещения над и отстрани на нея – вероятно монашески килии, трапезария, складове и изба.
През цялото Българско средновековие, годините на робството и в наши дни Видинската епархийска катедра е разпръсквала своите благодатни искри, водейки верните си чеда по Христовия спасителен път. Множество древни храмове, общежитийни манастири и скитове говорят за боголюбието и високите духовни стремежи на християните от този район, за ревността и любовта към Църквата на боговдъхновените и достойни наши прадеди.
Един от тези върхове на духа и символ на непоколебима вяра е и скалната обител при село Градец на 20 километра от Видин. Славна със своето историческо минало, днес от обителта са останали само зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни, покрити с булото на забравата.
До нас са останали малко исторически сведения за манастира: Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Буинишко-Ребравската река, приток на река Тополовец. Наименованието „Алботин“ идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в съкратен регистър на Видинската „кааза“ 1560 г. с изменената форма „Алтовин“. В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени.
Манастирският комплекс, както и цялата местност са леснодостъпни. За съжаление, това благоприятствало комплексът да бъде подложен на безмилостно унищожение. В по-ново време от меката скала са добивани камъни, иманяри са изкопали големи дупки, нанасяйки непоправими щети, скотовъдци са го използвали през лятото за своя добитък. Всичко това е допринесло за почти пълното му унищожение и възстановяването на обителта би бил труден процес.
До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката.
Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм, богато украсен със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и някогашно благолепие. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби. Множеството разкрити гробове – на брой 29, повечето от които на миряни, сочи, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители.
Северозападната част на манастира е била двуетажна, там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния им път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други помещения: едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си.
Много важна част на манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на светски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по разпръснатите са на членове на манастирското братство.
Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква. Но ако хората в този край намерят у себе си духовни сили и най-вече ако имат потребност от възстановяването на обителта, те биха могли да я именуват с името на големия подвижник и боговдъхновен отец – преподобни Ромил Видински, та имайки и неговите свети молитви, под благодатното Божие слънце отново да се възпламени светилникът на монашеската молитва, отправена за това място и за целия свят, и да се въздигне още един непоколебим страж на съблюдаването на Православната вяра и отечески традиции.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



5453873