Баба Вида, наричана също Бабини Видини кули, е средновековна крепост във Видин.
Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.
Крепостта е служела за защита на местния владетел през почти цялото Средновековие.
Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин.
Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е най-укрепената част от Видинската градска крепост – наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.
В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара. Състои се от 2 основни стени (в 2 концентрични четириъгълника) и 4 кули. Външните стени са опасани с ров с вода, над който е имало повдиган мост (сега е каменен) към входа на крепостта.
Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.
Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).
Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Сред костните останки от 8-17 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представлява намирането на останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica) – сред най-ранните в страната.
Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.
Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тъй като крепостта е отворена и за туристически посещения, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото ѝ състояние вид.
Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС). В галерията между външната и вътрешната стена откъм Дунав е изградена сцена за летен театър.
