Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Музеят „Митре Арамбаша”, ДъбуленCod 1389


Музеят „Митре Арамбаша” в Дъбулен е открит през 2016 г., въз основа на инвестиция финансирана по програми на ЕС. Митре Арамбаша е един от най-великите хора на културата на Олтения. Допринесъл е за реализирането на есета, проза, бидейки пристрастен към археологията и изследванията, активен участник в културния и духовния живот на Бекет, града, където живее през цялото своето съществуване (1924-2004).

Дъбулен е бил известен през XV век под името Речика-Дъбулуй. Най-старото документално свидетелство за село Дъбулен датира от 5-ти юни 1494 г. по време на царуването на Влад Кълугъру. През XV век, Речика Дъбулуй е само остров в средата имотите в Крайова. На 10 септември 1533 г., владетелят на Влашко, Влаз Винтила от Слатина, засилва господството на Пея Портар в Речика Дъбулуй.

От 15 Юни 1543 г.  Речика Дъбулуй, свободно село от свободни селяни, се превръща в зависимо болярско село, а неговите жители стават румънци върху имота на болярите Брънковен. През 1664 г., имението Речика Дъбулуй става собственост на Преда Бранковяну, син на постелника Давид. С идването като цар на Константин Бранковяну, през 1688 г., село Дъбулуй става кралско село. Константин Бранковяну управлява имота Дъбулуй до 1714 г., когато е обезглавен. През 1713 г. Константин Бранковяну дава сина си Раду като зестра за имота Дъбулуй с всички роби намиращи се там. Той е бил обезглавен през 1714 г.. През втората половина на XVIII век, имението Дъбулуй е в притежание на Манолаке Бранковяну.

В навечерието на революцията от 1821 г. село Дъбулуй е било управлявано от бан Григоре Брънковяну, син на Манолаке Бранковяну. Бидейки стар и без наследник, Григоре Бранковяну, собственик на имота осиновява Зоица Маврокордат, племенница от страна на сестрата на жена си, Сафта Бранковяну, която ще се омъжи за Георге Бибеску, владетел на Влашко. На 27 април 1832 г. Григоре Бранковяну умира и завещава цялото си богатство на жена си, Сафта Бранковяну. През 1835 г. се полагат основите на Фондацията на Баняса Сафта Бранковяну, наречена Болница Бранковенеск и болница, която включва и Болницата Брънковенеск Дъбулен. През 1909 г. започва строителството на болница Дъбулен, болница, която влиза в действие на 5 юни 1911 г. През 1929 г., попечителите на земите Брънковенещ напускат пасището, тъй като получават двойна площ в Балта Браилей, като пасището остава на жителите на селска община Дъбулен.

Последният потомък, принц Константин Басараб Бранковяну, първи епископ на земите Бранковенещ, ще наеме селска община Дъбулен за срок от 50 години, с правото на удължаване, плащайки наем от 1 лея годишно, част от 30 декара за изграждане на сградата на училище, което ще се казва „Вода Константин Бранковяну“, откриването се състои на 29 август 1934 г., днес Училище № 1 Дъбулен. На територията на Дъбулен, „по долината“ е съществувала преди Втората световна война влажна зона, подхранвана периодично от разливите на водите на река Дунав, с много езера и тръстикови масиви, място, където хората ловяли риба и откъдете се набавяли тръстика и папур за използване в домакинството. Това място сега е известно като „при блатото“. Районът е бил модифициран след дренажни работи, практикувани от комунистическия режим, станал благоприятен за селското стопанство (пшеница, царевица, дини).



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



3493365