Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Природен парк „Персина“, НикополCod 2240


Природен парк „Персина“ е обявен със Заповед № РД – 684 от 04.12.2000г. на Министъра на околната среда и водите и е един от най-младите природни паркове в България. Разположен е на територията на три дунавски общини: Никопол, Белене и Свищов, с обща площ от 21 762,2 ha. Дирекцията на парка се намира в гр. Белене, малък, китен град на р. Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина. Природен парк „Персина“ е уникален за България и е единствен по българското поречие на р. Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка – островните групи на Никопол – 4 острова и на Белене – известният Беленски дунавски архипелаг (БДА), състоящ се от 19 острова, пет от конто са румънски. БДА е с обща дължина около 18 км. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров – о. Персин (о. Белене), дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 км, а на ширина достига до 6.
Уникалността и голямата значимост на тази островна група стана причина на 24.09.2002 г. да бъде обявено за Рамсарско място, което е най-голямото по площ в България – 6898 ха. Най-важният тип екосистеми в парка са заливаемите крайдунавски гори и вътрешни блата. За опазването на тези хабитати са обявени редица защитени територии.
Обявен със Заповед №1106/02.12.1981 г. на КОПС с цел запазване на типични дунавски блата и характерна блатна растителност, заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Общата му площ е 385,2 ха и включва следните територии: „Писченско блато“ с площ 182 ха, „Мъртвото блато“ с площ 122,6 ха и „Старото блато“ с „Дульова бара“ с площ 80,6 ха. Със заповед №РД-393 / 15.10.1999 г. резерватът е прекатегоризиран в Поддържан резерват със същото име и площ. . Поддържан резерват „Персински блата“ е влажна зона с международно значение; истински рай в миналото за многочислени колонии от блатни птици – рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски; гнездовище на немия лебед; уникално есенно сборище на черния щъркел за страната. В резервата могат да се видят редките и изчезващи растителни видове джулюн, четирилистно разковниче, плаваща лейка, жълти какички, водянки, насекомоядната мехурка.
Природен парк „Персина“ попада в Дунавския биогеографски подрайон, който е част от Европейско- Западносибирската област на Палеоарктичното биогеографско царство. Описани са 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. В островните блата, отводнителните и наводнителните канали се срещат разнообразии растителни формации. Естествените горски съобщества са представени от различии асоциации, доминиращи от върби, с най-голяма площ от бяла върба / Salix alba I. Крайбрежните зони подложени на заливане се характеризират с различии формации на бялата / Salix alba I и тричинковата / Salix triandra I върба и ракита / Salix purpurea I. В дървесния етаж на тези съобщества участват още черната / Populus nigra I и бялата топола / Populus alba I, полски ясен / Fraksis oxycarpa I, полският и белият бряст / Ulmus minor и Ulmus laevis/. Уникалният лонгозен характер на тези съобщества се дължи на добре развитите завеси на дивата лоза и хмела / Vitis silvesths, Humulus luputus I.
Представители на храстовия етаж на естествените гори са къпината, глогът, кучешкият дрян, червената калина, чашкодрянът, аморфата IRubus caesius, Crataegus monogina, Cornus sanguinea, Viburnum opulus, Euonimus europeus, Amorpha fruticosa I. Откритите пространства са заети основно от троскот, издънкова полевица, камъш / Cynodon dactylon, Agrostis alba, Stripus mishelianus I и др. Голямо е и разнообразието от рудеална растителност. Сред най- често срещащите се видове са представители от рода на лопените / тъмен, лечебен и копринено-влакнест /, пълзящ пирей, миши див ечемик, склерохлоа ливадна метлица, сплесната ливадина, мека овсига и дългоосилеста овсига / Verbascum blataria, V. phlomoides, V. lyhnitis, Elymus repens, Hordeum murinum, Sclerohloa dura, Poa pratense, Poa compressa, Bromus molis, Bromus sterilis I.
ПП Персина е важно място за съхранение на популациите на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция като водната лейка / Salvinia natans/, дяволския орех / Trapa natans / и четирилистното разковниче / Marsilea quadrifolia / или вписани в Червената книга на България като триръбест ръждавец, щитовидна какичка, обикновена мехурка, жълта и бяла водна роза, блатното кокиче, блестящата млечка / Potamogeton trichoides,, Nymphoides peltata, Utricularia vulgaris, Nymphaea alba, Nuphar lutea, Leucojum aestivumq Euphorbia lusida I и други.
В зоогеографско отношение територията на ПП Персина попада в Дунавския район на Евросибирската подобласт. В Парка се срещат около 1100 животински вида, включително 250 зоопланктони и 99 зообентосни вида, както и над 770 вида безгръбначни с 35 вида охлюви и 16 вида миди. Най-разпространените риби са: дунавски щипок / Cobitis bulgarika /, дунавска мряна / Barbus barbus /, говедарка / Lota lota /, косат / Abramis balerus /, морунаш / Pelecus cultratos /, малка и голяма вретенарка / Zingel steber и Zingel zingel /, бибан / Aserina cernua /.Срещат се 11 вида земноводни, с най-типични представители : водна жаба / Rana ridibunda /, зелена водна жаба / Rana esculenta /, балканска чесновница / Bufo bufol /, бумката / Bombina bombina / и жабата дървесница / Hyla arborea /. Единствено тук се среща и ендемичния дунавски тритон / Triturus cristatus dobrogicus / От влечугите най-широко разпространени са обикновенната водна змия / Natrix natrix /, кримския гущер / Lasetra taurika / и змията пясъчница / Eryx milliaris /. Срещат се и три вида костенурки: мавританска костенурка / Testudo graesa /.гръцка сухоземна костенурка /Testudo hermanii / и обикновенна блатна костенурка / Emys orbicularis /.
Най-голямото богатство на парка са птиците. Описани са над 200 вида и почти всички имат консервационен статус. Беленският комплекс от острови е определен като един от петте най-важни за региона местообитания на големия корморан /
Phalacrokorax carbo /, малкия корморан / Palacrocorax pygumeus /, нощна чапла / Nycticorax nycticorax /, гривеста чапла / Ardeola ralloides /,малка бяла чапла/ Egretta gatzetta/, голяма бяла чапла / Egretta alba /, червената чапла /Ardea purpurea/, лопатарката / Platalea leucorodia /, блестящият ибис / Plegadis falcneus /, белооката потапница / Aythya nyroca /, речната и белочела рибарка / Sterna hirundo u Sterna albifrons/. В миналото / 1968-1971 г./ се е намирала една от най- многочислените чаплови колонии, която изчезва поради безпокоиството и нарушаване на хранителната база след изграждането на дигата на острова. Сега се наблюдава смесена колония разположена на румънски остров / при км. 573, срещу носа на остров Голяма Бързина / съставена от малък корморан / Palacrocorax pygumeus/, голям корморан / Phalacrocorax carbo/, нощна чапла / Nycticorax nycticorax/, гривеста чапла / Ardeola ralloides /,малка бяла чапла/ Egretta gatzetta /, лопатарки / Platalea leucorodia/. Счита се, че тази колония е пряк наследник на описаната на остров Персин през 70-те години на XX век и има всички шансове да се завърне при възстановяване на влажните зони.
На територията на ПП Персина са регистрирани 5 гнезда на морски орел /Haliaetus albicilla/ и две двойки от този вид птици.
Беленският комплекс острови е определен като едно от петдесетте орнитологично важни места в България. Обявен е за Рамсарско място през септември 2002г., най-голямото в България с обща площ 6898 па.Големия брой гнездящи, зимуващи и почиващи по мреме на миграцията птици го характеризират като орнитологично важно място от европейско значение. ПП Персина е „дом“ за световно застрашени видове като: малкия корморан / Palacrocorax pygumeus /,червеногушата гьска /Branta ruficollis/, белооката потапница /Aythya nyroca /, ливадния дърдавец /Crex crex /, къдроглавия пеликан /Pelicanus crispus/, мочурното шаварче /Acrocephalus palustris/ и други. Заливните гори, затоните и блатата на островите са неделима част от дунавския миграционнен коридор, който е от първостепенно значение за разпространението на много безгръбначни, риби и рибоядни видове птици по време на гнезденето и есенните им миграции.
От бозайниците, обитаващи тези биотопи, трябва да бъде посочена включената в Приложение II на Бернската конвенция речна видра ILutra lutral. Други характерни представители на бозайниците са различии гризачи, сърни /Capreolus capreolus/, черен пор /Putorius putorius/, лисица /Vulpes vulpes/ . Дивата свиня /Sus scrofa/ впечетлява с многочислената си популация.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



4804160