Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Скални Пирамиди Чуклите, КаменоCod 2262


Чуклите представляват групи от скални пирамиди, образувани сред варовиците на Мездренската и Кайлъшката свита в каньона на р. Ръчене, между селата Камено поле, Врачанска област и Реселец, Плевенска област. Най-красивата от тези групи е защитена под името „Чуклите” през 1974 г. При разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени през периода 2000-2003 г. бе установено, че местоположението на този геотоп е определено погрешно на територията на с. Камено поле. В заповедта за защита се визира местоположението на „Целкинските чукли”, докато истинските чукли се намират на 2 км източно по течението на Ръчене в землището на съседното с. Бресте, Плевенска област (43.22373, 23.96612).
В геоложко отношение районът попада в най-северната част на Западния Предбалкан. По речните долини се разкриват горнокредни варовици, покрити от почвен слой.
В основата на разреза при помпената станция на с. Камено поле, на 4 km източно от селото в каньона на р. Ръчене, се разкриват 1-2 m песъчливо-глинести ядчести варовици с къснокампанска възраст. Те съдържат фрагменти от дебелочерупчестата мезозойска мида Inoceramus.
Над тях следват светлосиви до бежови, здрави, тънкопластови до масивни варовици със сиви до черни кремъчни конкреции, известни като Мездренска свита. Дебелината им по каньона на р Ръчене е 70-80 m. Горната граница представлява бърз литоложки преход към биокластичните варовици на Кайлъшката свита, които обхващат горните нива на разреза.
В основата на свитата има вулкански пепелен слой, съответстващ на пепелните слоеве, установени при геоложкия феномен Струпаница до гара Карлуково. Микроскопските анализи показват високо съдържание на кварц, непроменени плагиоклази, свеж биотит понякога с псевдохексагонален хабитус и непроменени идиоморфни магнетитови кристали. Това потвърждава вулканогенния произход на този пепелен слой в основата на Мездренската свита и версията, че по това време вулканизмът в прилежащите на Мизийската платформа територии все още е бил активен. Най-вероятно пепелният материал е пренесен по въздуха от продължаващата през Мастрихтския век вулканска дейност в района на днешните Карпати.
Определените нанофосилни водорасли Broinsonia parca (Stradner) ssp. constrictaHattner et al., Petrarhabdus vietus Burnett, Reinhardtites levis Princs & Sissingh, Ceratolithoides aculeus (Stradner) и Uniplanarius trifidus (Stradner), определят принадлежността на скалите към нанофосилна зона Uniplanarius trifidus с къснокампанска възраст. По-горните нива на свитата принадлежат на Долния Мастрихт.
Кайлъшката варовикова свита следва с бърз литоложки преход над скалите на Мездренската свита. Тя е изградена от светлокремави до бели дебелопластови до масивни биокластични варовици. В състава на тези скали участва черупчест детритус и добре запазени бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и по-рядко амонити. Свитата изгражда най-горните 35 m от разреза.
Всички скални кукли са развити в Мездренската свита и само най-горните им части достигат до варовиците на Кайлъшката свита. Шлифът от стратиграфското ниво, където са развити геоложките феномени показва, че скалите са изградени от биокластичен варовик с размер на зърната под 1 mm. Това са натрошени черупки от фораминифери, остракоди, калцитови спикули от спонгии и варовит нанопланктон. Скалите са с ядчеста текстура, което се подчертава и от присъствието на кремъчни конкреции. Очевидно ядчестият характер на варовиците благоприятства развитието на подобни морфоложки форми. Доминиращата вертикална пукнатинна система с посока 35°-45° също улеснява процесите на вертикална ерозия на скалните откоси.
Районът обхваща няколко групи от скални кукли на надморска височина около 300 m по живописния каньон на р. Ръчене, наричана още „Чудна”. Отдалече каньонът не се забелязва сред равното поле, но от ръба му се разкрива вълнуваща гледка – 90 метрова пропаст, на дъното на която лакатуши малка река, а склоновете са силно окарстени и покрити с растителност . Южният склон представлява вертикален скален откос, докато северният е по-полегат и върху него са оформени скалните феномени . От запад на изток те са подредени в следната последователност: Кръскьовски чукли, Касапски чукли и Целкински чукли в землището на с. Камено поле и Чуклите, Камарата и две групи безименни чукли западно и източно от тях в землището на с. Бресте. Около с. Реселец има още три отделно защитени групи, едната от които – „Скалните кукли”, също е по каньона на р. Ръчене. В геоложко отношение целият район попада в североизточната част на Западния Предбалкан, непосредствено до границата с Мизийската платформа. Тук се разкриват скалите на Кунинската, Мездренската и Кайлъшката свита, които са почти хоризонтални. Те са образувани в нормално солено епиконтинентално море в края на Мезозойската ера през Кампанския и Мастрихтския век на Кредата (преди 66-72 млн. г.).
Сред морфоложките форми на Чуклите се наблюдава голямо разнообразие, но най-често са овални, удължени или с неправилно напречно сечение, конусообразни и стълбовидни. В повечето случаи те са свързани посредством „ръкав” със склона на каньона или помежду си, като образуват ветрилообразни редици. Височината им варира от десетина до над 35 m, като е в пряка връзка с отстоянието на обекта от стените на каньона. Дебелината при основата на отделните скални колони или конуси е от порядъка на 5-6 до 10 m. Рядко, но много ефектно, в отделни пирамиди, в резултат на хоризонтално окарстяване по заливни повърхности, се формират дълбоки хоризонтални вдлъбнатини, преминаващи на едно ниво през всички колони.
Образуването на скалните пирамиди по поречието на р. Ръчене е резултат от специфичната напуканост на горнокредните скали в района, литоложки предопределената податливост на скалите към окарстяване и действието на атмосферните води върху склоновете на каньона. Липсата на растителност допълнително благоприятства тяхното развитие.
Въпреки високата си естетическа стойност, скалните пирамиди по поречието на р. Ръчене, са достъпни само за пешеходци. До тях се достига по черни пътища само в сухо време. Достъпът до речната долина се осигурява от подходи, предназначени за обслужване на намиращите се в него помпени станции.
В района няма запазена туристическа инфраструктура. Хижата над помпената станция на с. Бресте, от която се открива живописна гледка към “Камарата” и “Чуклите”, е разрушена. Отдалечеността от населените места прави каньона местообитание на грабливи птици.
Поради своята атрактивност, компактност и общ генезис, скалните пирамиди по каньона на р. Ръчене между селата Камено поле и Реселец, заедно с множеството пещери и карстови извори, развити в описания район, са изключително подходящи за обединяването им в геопарк, тематично насочен към карстовите процеси и форми. Основание за това е наличието на няколко групи геоморфоложки образувания, които по нищо не отстъпват на защитените обекти. В долната му част се намират още защитени обекти като Скалните кукли и Калето, разположени в лесопарк „Калето”. Ако се вземат предвид и множеството пещери и карстови извори, разнообразени с местообитанието на едри грабливи птици и други редки видове животни и растения, каньонът на р. Ръчене може да се превърне в изключително красив геопарк, тематично насочен към карстовите процеси и форми.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



3499492