Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Църквата „Св. Йоан Кръстител“, ВърбовоCod 2671


Църквата „Св. Йоан Кръстител“ се намира не далеч от центъра на село Върбово.
По данни от архива на Видинската митрополия се узнава, че върбовската църква е вече съществувала през 1600 г. А от възпоменателният надпис в наоса се разбира, че е била изписана през 1652 г. През 1898 г., когато е било пристроено предверието (нартиката), възпоменателният надпис е бил преписан наново.
Църквата е разбита и ограбена през 60-те години на миналия век от студенти-бригадири от Художествената академия, реставрирана е през 90-те години на XX в. Обявена е за Народна старина в ДВ.№69/27 г. и за Архитектурно художествен паметник на културата в ДВ.№.54/73 г.
Храмът е типичен представител на църковното строителство по българските земи от XV-XVII в. Външният му вид е доста безличен – схлупен и полувкопан, строен е така, че да бъде мъчно забележим за погледа на турците, но за сметка на това е постигнато едно остроумно вътрешно пространствено въздействие, далеч по-добро от външното.
По план църквата представлява здрава каменна сграда, еднокорабна, с голяма полукръгла апсида, с два прозореца на южната стена и с вход от запад. Размерите на постройката са: дължина – 7,50 м; широчина – 5,90 м; дебелина на стените – 0,90 м. Полуцилиндричният свод е покрит отвън с каменни плочи. Вътрешното пространство се пресича с дебели дървени обтегачи, поставени доста ниско. В олтарното пространство, на източната стена, са традиционните ниши за протезис и диаконикон, а на северната стена – умивалнята. Към средновековната църква по-късно е била добавена паянтова нартика от запад, но днес тя не съществува.
Цялата вътрешност на църквата е изписана със стенописи. Днес в по-голямата си част са добре запазени, като изключение правят тези на свода, които са с малки поражения, появили се на тавана от протекли води. Живописната украса на храма е една от редките творби от средата на XVII в., особено ценна по художественото си и техническо изпълнение.
Разпределението на стенописите е следното: в средата на свода в голям кръг е изобразен Христос Вседържител, заобиколен от 12 медальона с образите на апостолите. На изток от тази композиция е представен Иисус Христос Вехти Денми, а на запад Христос Емануил. От двете страна на последните композиции има по два реда с по 6 медальона с образите на пророците. На извивката на свода, надолу, в правоъгълни полета в два пояса са нарисувани сцени от живота на Христос, а в следващите редове са представени сцени из живота на Св. Димитър (на северния склон), Св. Георги, Св. Богородица и др. В апсидата канонично е изобразена богородица Ширшая Небес, а под нея в редица от 6 са поставени образите на църковните отци. На западната стена, над вратата, са нарисувани 4 сцени: най-отгоре е „Възнесение на Иисус Христос“, а под нея в един ред са – „Покрепение“ (погребение),“Успение“ и „Опретение“. В първия пояс над цокъла, на северната и южната стена, е имало изображения на светци в цял ръст, днес съвсем малко е оцеляло от тях. На южната стена между двата прозореца е изобразен патронът на църквата Св. Йоан Кръстител с необичайна поза. Над това изображение е представена една рядка, а може би и единствена по сюжет в българската иконография, сцена от живота на Св. Йоан Кръстител. В композицията са съчетани два момента: в първия светецът е изобразен като малко момче с нимб на главата, което броди из пустинята, водено от ангел, непосредствено до тях друг ангел подтиква вече възрастния Йоан Кръстител. От цикъла сцени от житието на Кръстителя особено впечатляваща е сцената „Иродовият пир“.
Отново на първия пояс, на западната стена в ляво от вратата, в цял ръст е изобразен Св. Архангел Михаил, а от дясната страна на входа канонично присъстват ликовете на Св. Св. Константин и Елена. Близък паралел в стила на иконографията на църквата във Върбово се намира в разрушената църквата „Св. Никола” в с. Железна (стенописите й се съхраняват в Националния археологически музей) и в църквата „Въведение Богородично“ в Сичевачкият манастир (край Ниш, дн. Сърбия). Зографите, работили в Сичево, не са известни по име. М. Ракоция, публикувал фреските от Сичево, дава някои най-общи паралели, но не посочва други произведения на ателието. Същите художници вероятно са изографисали притвора на манастира Темска (1654) и в притвора на Яшунския манастир “Св. Йоан Предтеча”, които Г. Суботич датира приблизително от средата на ХVІІ в. Ателието работи в един сравнително не-голям регион около Сува планина и Чипровския дял на Стара планина.
Иконостасът на храма е дърворезбен и е доста по-късен, изработен е през XIX в. Днес от иконостасните икони не е запазена нито една, всички са били откраднати по времето на комунизма. Оцеляла е една икона Св. Богородица, която по-рано е стояла във вече несъществуващия притвор. Рисувана е от представител на Тревненската художествена школа – Витан Николов, през 1889 г. В двора на църквата е запазен надгробен камък с надпис: „Ереi попъ Стою въ лето 1797“.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



13767827