В началото на XX век броят на арменците в град Русе значително нараства, тъй като към местните жители се присъединяват мнозина бежанци, прокудени от земите на бившата западна Армения от младотурското правителство, извършило първият геноцид на века – Геноцидът на арменският народ. Животът на общността още тогава е съсредоточен в общ квартал, наричан и до днес “арменската махала”, в пределите на която се намира и Арменската Апостолическа Православна Църква. Построена още през далечната 1610 година, тя е най-старата арменска църква в България.

Първоначално тя е представлявала скромна дървена постройка, а задната част на двора й – арменското гробище, от което и до днес са останали надгробни плочи със старинни надписи. По-късно Храмът бива поразен от пожар и през 1832 година той изцяло е реконструиран във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес.

Арменската Църква в Русе носи името “Сурп Аствадзадзин” (Света Богородица). Тя е уникална със своите 3 абсиди на централното олтарно възвишение. Светата Трапеза, намираща се в средата носи името на Храма, а от двете й страни са изградени още два малки олтара. Левият, Свети Стефан, а десният Свети Григорий Просветител. Съгласно каноните, църквата си има хранилище, в което се намира и баптистериума – купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар , наричан от местните арменци – “Малката Богородица”. Според миряните той притежава изключителна чудотворна сила. В двора на църквата се намира и паметника на жертвите от геноцида, пред който всяка година на 24 април се отслужва панахида за невинните жертви от недалечното минало.

Срещу Арменската църква, преди години се е издигало и арменското училище, което е носило името “Сурп Месроб Мащоц” – създателят на арменската азбука. Училището е закрито от комунистическото правителство през годините на тоталитаризма.
Едни от най-големите дарители на общността са били сем. Куюмджиян. На тях арменското малцинство в града дължи своя Културен дом “Ереван”, който и до ден днешен събира своите деца по различни поводи. Благодарение дарените имоти от сем. Куюмджиян се издържа и самият Храм.
Днес, Арменската църква – обявена за паметник на културата, е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи и опознае безпределната й чистота и красота.