Архитектурният резерват Рибарска махала се намира в град Тутракан. Това е единственото по рода си в България естествено възникнало рибарско селище. Архитектурният резерват е изграден по крайбрежната ивица на града. Освен, че може да разгледате различни оръдия, методи и предмети от двата основни поминъка на града – рибарство и лодкостроителство, може да отседнете в някоя от възстановените рибарски къщи или да се насладите на местните ястия в близкия рибен ресторант, който също разполага с хотелска част.
В „Рибарската махала” се намират 48 сгради, паметници на културата. Махалата е възникнала в средата на XIX век и това й придава възрожденския вид. Някои от къщите са построени преди 150 – 200 години и това ги прави особено ценни. В миналото жителите на Тутракан са се препитавали предимно с два занаята, и двата обвързани неразривно с близката река Дунав – това са рибарство и лодкостроителство. Най-умелите рибари са били тутраканци, а местните лодки били използвани по цялото българско поречие на голямата река.
В началото на XX век в града е имало 7 работилници за лодки, а повече от половината население се занимавало с лов на риба. Двата периода, през които Тутракан е бил в границите на Румъния – от 1913 г. до 1916 г. и след това от 1919 г. до 1940 г . – до известна степен нарушили традициите в местните занаяти, но не и тези в областта на риболова и строителството на лодки. По време на втората окупация с тези занаяти се препитавали предимно тутраканците от румънски произход, които съставлявали около 2/3 от населението на града. Българите се изхранвали със земеделие, обущарство, ковачество и др. Къщите в рибарската махала са два типа. Едните са построени върху каменни основи – маза, която е дълбока 1,5 – 2 метра. Този вид сгради имали само 2-3 стаи. Вторият тип къщи се характеризират с хоризонтално редените греди. За всички рибарски къщи е характерна липсата на двор – рибарите не се занимавали със земеделие. Във всеки дом на източната стена имало икона на Св. Никола, под която мъждукало кандило всеки път, когато стопанинът бил за риба.
Най-много детайли от бита и живота на местните рибари и майстори на лодки могат да се видят в тутраканския етнографски музей. Съвсем наблизо се намира единствената останала лодкостроителница, която днес е модерна фабрика за лодки, малки яхти и водни колелета и работи с поръчки от цял свят.
