През 1962 година, в рамките на Конака Романо Манор започва дейността си към Помощното училище за децата, които не могат да се справят с нормалната учебна програма.
Имението е построено в нео-румънски стил, от известния архитект Черкез през 1920 година. Общата му площ е 1.500 кв.м., дворът има площ от 9 хектара. Домът е позициониран в рамките на 1,5 хектара естествен парк, с езеро с риба, разнообразна горска растителност, декоративна растителност.
Казва се, че римската история на семейството започва през 1821 година, когато Тудор Владимиреску започва революцията в Олтения.
Тъй като се нуждае от помощ, той решава да потърси подкрепата на седемте братя от Русия, братята Романов – несвързани с руското императорско семейство, с които се е запознал, след като спира да се бори заедно с армията на цар Александър I. Те достигнали чудни земи, установявайки се в Плешойу.
След като е конфискувано през 1949 година с постановление, първоначално сталинисткото имение е било лагер на пионерите, 2 март 1949 година. По-късно е било ИАС доверие и в училището за деца с увреждания.
Комунистическият режим конфискува имуществото, а комунистическия велможа Емил Бобу, официален министър на вътрешните работи в периода 1973-1975 година и секретар на PCR, е живял тук. След 1989 година той е осъден на доживотен затвор за „участие в геноцида на румънската нация“.
От 1987 до 1990 година е бил в дома на Емил Барбулеску тайно, племенник на Николае Чаушеску.
По този начин, Барбулеску е арестуван на брега на езерото на имението. Емил Барбулеску, синът на Елена Барбулеску (сестрата на Николае Чаушеску), е бил през 1989 година капитан на милицията и първи заместник-началник на Инспектората на окръг Олт на Министерството на вътрешните работи.
От 1990 до 1998 година е било място за управление на различни локатори.
Днес, имението е напълно реставрирано през 2012 година. Самата вила се развива предимно в сутеренния и партерния етаж, с акцентирана кула, ориентирана с лице към главния път за достъп. Декоративните елементи в гипсова мазилка и дърво ни говорят изобилно за нео-румънския стил, който сякаш диша във всяка функция във вътрешността и външността на вилата.
