Първото документално доказателство за манастира се отнася до зидарските работни дейности, започнали през 1515 година, по време на царуването на Воеводата Нягое Басараб (1512-1521 година), основателите бидейки Влад Банул (дядо на тримата братя Бузещи), Думитру Пъркълабул и Балика Спътарул. Зидарията е възобновена до края на шестнадесети век от братята Бузещи – Раду Клучерул, Преда Банул и Строе Столникул – приключваща на 8 юни 1588 година, както е видно от надписа, издълбан в камъка.
Надписът в наоса, възстановен през 1834 година, посочва, че до 1594 година са построени „и стените на двора, къщите и камбаната“ – различна от тази, която се запазва до днес, в която се намирали камбаните, подарени от Раду Бузеску през 1588 година. По-късно, на църквата ѝ се е добавила странична веранда с аркади около 1610 година, но се разрушава още през 1859 година заради щетите от деградацията.
През вековете, Манастирът Кълуйу е бил използван като некропол от семейство Бузеску. Тук са били погребани:
– Преда Бузуеску – голям бан на Крайова, през декември 1608 година, в северо-източния ъгъл на притвора;
– Стънка-Жупъница, съпругата му, през февруари 1590 година, в югозападната част на притвора;
– Раду Бузуеску – голям Клучер, през януари 1610 година, също в югозападната част на притвора.
През 1657 година пътешественикът Павел от Алеп характеризира манастира като много голям, красив и добре подсилен. Със стени, дебели 1 м, от камък и тухла, църквата има наос, ограничен от една стена, която оставя отвор само колкото една врата. Както наоса, така и пронаоса са осветени от двете страни на един тесен прозорец, снабден с метална решетка. Кулата върху кораба е полигонална, с дванадесет тесни прозореца, и се налага чрез своите размери и декорация на фасадите. Покривът е от калай с големи стрехи. Външната стена е разделена на два регистъра със среден пояс, като горният регистър е с измазани, но небоядисани ниши. Корпусът е заобиколен от стари тухлени стени, които се отварят чрез камбанарията на входа, като циркулацията се извършва по павирани пътеки с тухли и бетонни плочи.
Картината е дело на екип от местни майстори, начело на които е бил Михня Зугравул, дипломатическия агент на Михай Витязул, който е бил изпратен през 1600 година във Венеция, купил от там най-значителния брой от цветове. През 1834 година църквата е изографисана отново от сенешал Барбу Кошовяну Зугваул.
На първо място, Калуйу е обитаван от гръцки монаси, последван по-късно от румънски монаси и след това монахини, до 1986 година, когато калугерите се завръщат, с игумен Архим. Мирослав Корнелиус. Те ремонтирали манастира и значително увеличили броя на поклонниците, построяват нова църква в голям мащаб извън старото помещение и реставрирали паметника на историческата църква през 2008 година. В момента тук живеят седем монаси и братя.