Бюстът на Еуджен Чалък напомня на жителите на град Кълъраш за усилията, положени от кмета, ръководил за време от три мандата, в периодите юли 1931 – юни 1932, септември 1938 – октомври 1940 и септември 1941 – ноември 1944.
Емблематична фигура на Кълъраш, която го е ръководила с „желязна” врата, Еуджен Чалък спечелва реноме на трансформатор на града в междувоенния период, в културна столица на югоизточна Румъния. Адвокат, писател, марков журналист, разширява ел. мрежата и канализацията, павира булевардите, построява родилен дом, обществена баня и пуска в експлоатация един пазар. Също така, съставя първия план за развитие на града за период от пет години, който обаче не е могъл да се реализира поради смяната на политическия режим в Румъния.
През1923 г., след завършване на Факултета по право, когато е избран да работи като адвокат в града на брега на Борчя, Чалък става човек на мястото. На практика, от тогава, в продължение на 22 години, започва скоротечна кариера в почти всички сфери в Кълъраш: културна, художествена и урбанистична.
В периода 1925-1940 г., цялата културна дейност в Кълъраша гравитира около Еуджен Чалък. През 1937 г., например, Конгресът на Генералната федерация на провинциалната преса протича в Кълъраш, среща, на която са всички журналисти на Велика Румъния. Наречен и културния кмет, Еуджен Чалък има заслугата за побратимяването на вестник „Пъмънтул“, който излиза от печат през 1932 г., а до 1944 г., когато адвокатът е арестуван, излизат от печат 252 издания.
Обвинен е от властите за симпатизиране на националистическите идеи на добрите си приятели Николае Йорга и Константин Арджетояну. Парадоксално е, че Еуджен Чалък никога не е участвал в политическа партия. Плановете му за развитие на града се прекратяват изведнъж през 1944 г. когато е арестуван и изпратен в трудовия лагер в Каракал. След периода на задържане в лагера в Каракал излиза болен от диабет. Също така, постоянно е проверяван от Секуритате, бидейки обвиняван, че подкрепя Хитлер във вестника, който покровителства.
След възстановяване, работи в Народния университет в Букурещ, където изнася доклади на национално ниво за великите писатели на Румъния. Умира на 6 юни 1976 г. в Букурещ.