Открита през май 2008 г. в близост до гимназията, която носи неговото име в Кълъраш. На откриването присъстват десетки личности, включително и Негово Преосвещенство епископа на Слобозия и Кълъраш и крал Михай, който е натоварен заедно с кмета Николае Драгу да открият статуята. Статуята на крал Карл I е първата конна статуя на член на кралското семейство, открита след 1989 г. Тя е направена от скулптора Флорин Кодре.
Карл I на Румъния, Принцът Хохенцолерн-Зигмаринген, с цяло име Карл Айтел Фридрих Зефиринус Лудвиг фон Хохенцолерн-Зигмаринген, (роден 20 април 1839, Зигмаринген – починал на 10-ти октомври 1914 г., Синая) е бил принц, после крал на Румъния, който ръководил румънските княжества и след това Румъния след абдикация, форсирана след държавния преврат на Александру Йоан Куза. През 1867 г. става почетен член на Румънската академия на науките, а между 1879 и 1914 г. е защитник и почетен президент на същата институция.
През 48-те години на царуването му (най-дългото царуване в историята на румънските държави), Карл I постига независимостта на държавата, поради което придобива огромен престиж, възстановява икономиката, оборудва Румъния с поредица от институции, типични за модерната държава и основава династия. Построява Замъка Пелеш в Карпатите, който и сега е една от най-посещаваните туристически атракции в страната. След Руско-турската война (1877-1878), Румъния печели Добруджа (но губи южна Бесарабия), а Карл нарежда построяванетото на мост над Дунав между Фетещ и Черна вода, свързващ новата провинция с останалата част на страната.
Най-важното непостижение на царуването на крал Карл I, както и на наследниците му по време на монархическата съвременна история на страната, е неуспехът при решаване на типични проблеми на страна, чиято икономика се основава на селското стопанство и чието население е представено в по-голямата част от селяните. След изкачването на трона на Карл I, ситуацията на румънското селячество започва да се влошава сериозно, за сметка на собствениците на имоти, опитват се да се справят с конкуренцията на международните пазари, повишават непрекъснато нивото на експлоатация на селяните. Несправедливата системао за по-голямата част от населението на Румъния по това време е в допълнение почти изключение в региона, факт, който обаче не стимулира суверена да започне програма за аграрна реформа, ситуация, която води до повтарящи се социални взривове в селските райони в края XIX век и началото на ХХ век. Резултатът е, че основният сектор на икономиката на Румъния по времето, когато било заето преобладаващото население, остава в примитивно състояние.
