Бюстът е изработен от крайовския скулптор Марчел Войня и е открит през 2014 г. в присъствието на официални лица и обикновени граждани от Крайова.
Михай I (р. 25 октомври 1921 г., Синая) е цар на Румъния между 20 юли 1927 г. и 8-ми юни 1930 г., както и между 6 септември 1940 г. и 30 декември 1947 г. Син на принца наследник Карол, Михай наследявяа при раждането си титлите принц на Румъния и принц на Хохенцолерн-Зигмаринген (от която по-късно се отказва).
Михай става за първи път крал на Румъния през 1927 г., след смъртта на дядо му Фердинанд, тъй като баща му се отказва от престола през декември 1925 г. и остава в чужбина. Бидейки непълнолетен, кралските задължения се изпълняват от регентство, което не стига до проблемите на политическия живот, незаконното и без предупреждение връщане през юни 1930 г. на Карол не среща съпротива.
През септември 1939 г. започва Втората световна война, а 1940 г. бележи края на Велика Румъния, която губи без борба, в рамките на няколко месеца, Бесарабия, Северна Буковина, Херта, Североизточна Трансилвания и Добруджа. На 6 септември 1940 г., Карол II е принуден от новия министър-председател, генерал Йон Антонеску, да абдикира и напуска страната, връщайки на престола за втори път Михай. Той не е информиран предварително за влизането на Румъния във войната с нацистка Германия.
Когато везната на войната се обръща и съветските войски влезли в Румъния, Крал Михай решава да спаси това, което може да бъде спасено и извършва държавен преврат на 23-ти август 1944 г.: арестуване на Антонеску и връщане на Конституцията от 1923 г. СССР забавя подписването на примирие през септември 1944 г. докато заеме цялата страна, като започва процесът на налагане на своята политическа система върху новия спътник. Неодкрепен от Великобритания и САЩ, със ситуацията на Трансилвания като средство за изнудване на руснаците, царят е принуден през февруари 1945 г. да уволни премиера антикомунист Николае Ръдеску и да назначи Петру Гроза правителство, който се оказва много послушен инструмент в ръцете на комунистите. В знак на протест срещу злоупотребите на новото правителство, царят започва така наречената „царска стачка“, отказвайки да подписва правителствени постановления, продължил обаче безпрепятствено своята противоконституционна дейност.
На 30 декември 1947 г. царят е принуден да подпише декрета за абдикация, като в същия ден е обявена народната република.
През януари е изпратен в изгнание, където се опитва да пледира за каузата на страната си, но е избутан от стена на тъпотата. Жени се за принцеса Ана Бурбон-Парма и след много скитания се заселват във Versoix, Швейцария. Двойката има пет дъщери, принцеси Маргарета, Елена, Ирина, София и Мария. След революцията през 1989 г. е спрян от режима на Йон Илиеску, за да се върне в страната с изключение на Великден 1992 г., когато той привлича ентусиазирани тълпи идващи да го видят. Едва при президента Емил Константинеску, през 1997 г. получава обратно румънско гражданство. Впоследствие са му върнати и някои имоти. По повод навършването на 90-годишна възраст, на 25 октомври 2011 г., Михай изнася реч пред обединените камари на румънския парламент. През март 2016 г. е обявено заболяването му от рак и оттеглянето му от обществения живот.