Михай Витязул (роден 1558 г., Търгул де Флоч – – починал на 9 август 1601 г., Турда) е владетел на Влашко между 1593-1601 г.. За известен период (през 1600 г.), е бил водач де факто на трите велики средновековни княжества, които формират днешна Румъния: Влашко, Трансилвания и Молдова. Преди да се качи на трона, като боляр, той заемал функциите бънишор на Стрехая, кралски столник и бан на Крайова.
Фигурата на Михай Витязул е достигнала до румънския национален пантеон, след като е възстановена от румънската историография на XIX век, като важна роля е изиграла книгата „Румънците под Михай-Воевод Витязул” на Николае Бълческу. Така воеводата е станал важен предвестник на обединението на румънците, което е щяло да се осъществи през XX век.
В края на 1588 става столник на двора на Михня Турчитул, а през 1593 г. бан на Крайова по време на управлението на Александру чел Ръу. През септември 1593 г., с помощта на патриарха на Константинопол, но и на османците, след като плаща рекордната сума от 1,5 млн жълтици, става воевода на Влашко, ефективно на 11 октомври.
Придържа се към християнската „Св. Лига“, създадена по инициатива на папа Климент VIII, към която първоначално са принадлежали Свещената Римска империя, Папската държава, Испания, Австрия, Ферара Мантова и Тоскана (Англия и Полша са изразили резерви спрямо кръстоносната политика на папството). По-късно се присъединява и Трансилвания, смятана за решаващ фактор за привличането в съююз на другите две румънски княжества в съюза, Молдова и Влашко. Арон Вода, владетел на Молдова, подписва договор с хабсбургския император на 16 септември 1594 г. осигурявайки по този начин допълнителна причина на Михай Витязул да реши, със съгласието на болярите, влизането в антиосманския съюз.
Очертаването на мита за Михай Витязул илюстрира по-добре от всеки друг исторически модел мутациите, настъпили в румънското съзнание. Владетелят, който успял да управлява за кратко време, през 1599-1600 г., трите обединени княжества, три века по-късно, в модерна Румъния започва да се възприема като обединител само към средата на XIX век. Такова тълкуване отсъства напълно в историографията на летописите от XVII век и дори по-късно, до 1800 г., в училището в Ардял.
Международният контекст бил неблагоприятен за Михай. Принуден да отиде в изгнание, Михай търси подкрепа от император Рудолф II, който, в контекста на повторното качване на Сигизмунд Батори на трона на Трансилвания, се съгласява да подкрепи румънеца. Заедно с генерал Баста, Михай започва кампания за връщане на румънските територии. С победата при Гуруслъу (3 август 1601 г.) влашкият воевода княз премахва Батори от Трансилвания. Продължава с възстановяване на Влашко, изгонвайки Симион Мовила от трона. При тези обстоятелства, се задали перспективите за ново румънско обединение, перспектива, която не била угодна на Хабсбургския император Рудолф II. С негова заповед се започва физическото отстраняване на румънския княз, и на 9/10 август 1601 г., на 3 км южно от Турда, Михай Витязул е убит от генерал Георге Баста. Главата му е взета от един от капитаните на владетеля и е погребана от Раду Бузеску в Манастира „Дялу”, близо до Търговище.
