Името на манастира показва, че той е свързан с местата на Кошущей, и затова водата, преминаваща през населено място, едно време, както показват и имената на някои села, които сега са изчезнали от него.
Най-ранното и сигурно споменаване за него е от хрисов от 10 април 1493 г., от времето на Влад Монах, което напомня за игумен от Кошуще, който е бил свидетел на старите собствености на Водица, записани от манастира „Тисмана”. Така трите манастира: Водица, Кривелник и Тисмана трябва да бъдат свързани с идеята за защита на румънското православие,о което в онези отдалечени времена се сблъсква с разрастващия се католицизъм. Не случайно и трите манастира, както и скит „Тополница”, разположен също на близо, са свързани с името на Никодим, който се счита за техен основател. Това означава, че управниците на Влашко по това време (Владислав, Раду, Дан I и Мирча), всички от семейството Басараб, са си поставили за цел да основат тук манастири като бастиони на съпротива в борбата за защита на границите на страната. И не случайно, този, който е натоварен с тази мисия за въздигане е точно монахът Никодим, който е завършил чиракуването си в Атон.
Този, който изяснява въпроса на Кривелника е професор Ал. Бъркъчила, който прави разкопки тук през 1936 г., с помощта на Аурел Дечей и Йоан Берчу. Открити са керамични останки, мелница, метални предмети, 2 сребърни монети и няколко гроба. Според начина, по който са били погребани хората, можем да заключим, че са били монаси (главата им била поставена върху тухла и не са били в ковчег). Най-интересното откритие на Бъркъчила обаче, е, че тук става въпрос за два манастира: Кошущя I и Кошущя II. Първата църква е изградена само от камък, а втората има между редовете от камък и редове от тухли при определено разстояние: първият слой от тухли на места удвоен бележи отвътре и отвън, началото на издигането на църква II над запазена част от църква I. Археологът определя точни връзки между двете църкви, подчертавайки значението на първата сграда, която била с дебелина на стените 2-3 м.
Най-важното откритие се смята, че са били останките от славянски надпис върху надгробен камък, който Ал. Бъръчила реконструирал като: с волята на Отца и Сина и с извършването на Св. Дух се издигна тази честна и божествена църква на Св. … в дните на добропоклонния и на Христос обичания Бог Йо Воевод Басараб, от Божия раб ( пан) Хамца … през 6983 гц (1475 г.), като това е и писанието на църквата.
Изводът, който изследователят прави е, че този манастир е имал стратегическа роля, изобразяващ твърдата политика на румънските управници да защитават границите на страната.
