Бюстът на Раду Гречяну е разположен в двора на Националния колеж Раду Гречяну, институция за обучение с над 130 –годишна история.
Раду Гречяну (роден около 1655/1660 – умрял 9 юли 1725) е мунтенски журналист, автор на хрониката Живота на Константин Брънковяну от 1711 година и на ръкописа Летописецът от първото слизане на румънците и установяването им в Цара Ромъняска, който се изгубва.
Канцлерът Раду Гречяну, заедно със своя брат, канцлерът Шербан Гречяну, взима участие, заедно с управителя Константин Кантакузино и с помощта на архиерей Германо де Ниса (директор на Гръцката академия в КОнстантинопол) и на Севастос Кименитес (директор на гръцкото училище в Букурещ) за превода на Библията в Букурещ – първото цялостно издание на румънски език на текста на Светото Писание. Книгата е преведена според текста на Септуагинта и се появва през 1688 година.
Раду Гречяну е роден в село Греч, намиращо се в област Влашка (днес мястото се намира на територията на област Дъмбовица). Предполага се, че родителите му са били, скромни собственици, като не са отбелязани като носители на титли в документите от онова време. Съпругата му, Екатериана, била дъщеря на Иваско Баляну. Единствената му работа, упражнявана през целия му живот е вел канцлер, тоест най-високият пост при управителя. Така, той е бил един от най-знатните боляри от Дивана.
Познавал задълбочено гръцкия език и цялата гръцка култура. Занимава се над едно десетилетие с превод и отпечатване на трудове за вярата, дейност, инициирана от управителя Шербан Кантакузино, чиято политическа програма следвала затвърждаването на ортодоксизма в зоната на Балканите, като оръжие срещу турците.
През 1693, Раду Гречяну става официалният журналист на управлението на Константин Брънковяну, качество, запазено до трагичния край на управителя през 1714 година. Според изследователката Аурора Илиеш, е правдоподобна хипотезата за изгнанието на Раду Гречяну в Мала Азия като последствие на лоялността му към управителя.
Сигурно е, че на 9 юли 1725 година, дъщеря му, Мария, посвещава на Манастира Ставрополеос част от мястото на къщите, които наследява от родителите си, в споменаването на душите им.
Костите на Раду Гречяну се намират в гробището Белу в Букурещ, след като до 1991 година е издигнат мавзолей в гробището на манастир Черника, където са били костите му.