През 1570, господарката Челя, прабаба на владетеля Матеодинай Басараб, построява на мястото на сегашния параклис дървена църквица, в която служели калугерите. Първото документално свидетелство за нея датира от 1582-1583 година, когато Михня Турчиту увеличава данъците, направени преди това. Най-старият свидетелски документ е актът за данък от 1583, уставът от 1508, за който припомня големият учен Николае Йорга, който не могъл да бъде открит.
След оздравяването, с вода от извора близо до манастира, в знак на благодарност към Господ, Матей Басараб, заедно с племенника си, Преда Брънковяну – дядото на Свети Константин Брънковяну, изграждат отново манастира между 1634 и 1640 година.
Двамата построяват килиите, кулата камбанария, господарските къщи и изби, изрисуват построеното от прадедите им и издигат защитни стени, като придават на селището аспект на крепост. От времето на Матей Басараб се пази кулата-камбанария, обширните заоблени пивници, както и защитната стена, предвидена с бойници.
Малката църква, посветена на Свети Архангели Михаил и Гаврил, е издигната през 1700 година и впоследствие става болница на манастира.
Свети Константин Брънковяну решава реставрацията на манастира. Двамата му по-големи синове, а именно Константин и Стефан, поставят основите на голямата църква, с храмово име Успение на Света Богородица. Нейното построяване е продължило само два месеца, на 15 август 1699 година тя е осветена.
Времената били тежки за този манастир. Така, по време на турско-австрийската война (1716-1718) той е частично изгорен, а след едно голямо земетресение, щетите са отново значителни. Между 1721-1727, манастирът в Брънковен е превърнат в австрийска казарма.
Тежко засегната след земетресението от 1837-1838, голямата църква е частично възстановена, през 1842.
Одържавяването на манастирското имущество, станало през времето на Александру Куза, през 1864, превръща манастира Брънковен в скромна монашеска обител.
Между 1940-1959, манастирът е зает от общество от майки, а вследствие на декрет 410, от 1959, издаден от Георгиу Деж, той е разпуснат, в негова близост се създава дом за стари хора. След това, в продължение на 20 години, мястото е изоставено.
Едва след 1980 година са доведени тук няколко монахини от манастира Клокочов и започват първите ремонти. Голямата църква се открива оново едва през 1985 година, като манастир за монахини.
Голямата църква, построена отнова през 1700, пак в брънковянски архитектурен стил, е построена във формата на кръст, като е разделена на олтар, неф и притвор. Верандата е отворена, поддържана от осем каменни колони, разположени в средата.
Църквата има кула върху нефа, по-нова, старата се разрушава по време на земетресението от 1837 година, а вратите са масивни, от издълбано дъбово дърво, с композиция с подразделения и богато моделирана. Църковният иконостас е оригиналният, дървен, имаш и днес богато украсена сктруктура, позлатена. Лазаретът съществува от 1702 година и е построен в триконичен план.
В голямата изба на манастира, е изградена гравьорница -модел, където са приютявани временно и скулптури от разрушените църкви в Букурещ.