Дървената църква от Оптъшани носи името „Свети Параскева“ и датира от 1911 година. В гробището зад църквата се намира параклис, издигнат от предишните греди, които запазват детайлите на скулптурата, декоративните надписи и фрагменти от интересни надписи.
В гробището на Оптъшани се съхранява дървен параклис, построен около древна олтарна маса, принадлежаща на предишната дървена църква. Стените на параклиса са възстановени от различни части на старата сграда. Старите греди, частично повредени от времето, са ценни свидетели на старата църква, която все още може да възстанови част от определящите характеристики.
Дървената църква е построена в амбициозен мащаб, с монументален притвор и наос за дървена сграда, завършени през кота с две високи кули, разположени над билото. В храма има две странични крила и се откроява на апсидата на изток. Западният вход е защитен от висока веранда. Стените са шпакловани и боядисани, което създава впечатление на една зидана църква.
Старата църква е била построена от дъбови греди, сключени в плавни линии, църковни. Църквата е имала вероятно три традиционни стаи, притвор, наос и олтар, достъпни през верандата пред входа, на западната страна. По този начин може да се прави разлика между една греда с характерни декорации спрямо иконостасите от преддверието. От конзолите, които идват под стряхата се запазва една с кон на края, която след като се присъединява диагонала, предполага, че идва от затворена многоъгълна стена, вероятно от олтара. Съхранили са се и няколко стъкла на прозорец, разширени навътре.
Най-интересните греди, идващи от главния вход, който е със запазени фрагменти от надписи на румънски с букви на кирилица, които някога са изисквали запомняне и почитане на делата на основателите на предците на обществото. Сред другите се отличава годината на византийската епоха „7350“, т.е. годините 1841 – 1842 на нашата ера, която може да маркира във времето един от най-необходимите ремонти за поддържане на старото светилище. Реалната възраст е със сигурност много по-голяма, може би най-старата обител, построена през 18-ти век или дори в края на 17-ти век.
През 1997 година започва обновяване на тази църква, а през 1999 година се излива бетон за издръжливост на колана, като работните дейности са завършени през 2006 година.