Водната кула в Турну Мъгуреле е построена през 1915 година, и има за цел снабдяването с вода на града. Днес е обявена за исторически паметник.

Още в миналото, жителите на града са имали проблеми с водата. Между 1890 и 1907 година, са правени многобройни опити за идентифициране на големи извори на подпочвени води, но безуспешно. През април 1909 година, в сладствие на координираните изследвания на инж. Елие Раду, е предложено единственото спасително решение: снабдяване на града с вода от Дунав. Водата следвало да бъде декантирана, филтрирана и стерилизирана с помощта на озон.

Проектът за водния дворец в Дробета е одобрен от Комуналния съвет, на 10 юни 1910 година, по плановете на инженер Елие Раду. Дворецът щял да бъде разположен на най-високата кота в града, на 104 метра надморска височина, за изгодна дистрибуция във всички зони на града. Работата протича под внимателното наблюдение на инж. Петре Чокълтеу, началник на Техническата служба на област Мехединц.

Дворецът е готов през 1913 година и открит една година по-късно, когато се пуска в действие цялата система за снабдяване с вода на града. На откриването присъстват министър-председателят  И.И.К.Брътиану, министрите Ал. Константинеску и В.Г. Мортун, епископ Генадий на Ръмник- Нов Северин и местната власт. През 1915 година, е поставен в оснавата му надпис за спомен на момента на поставяне на първата копка и на започването на работите.

Водният замък има 27 метра височина и е най-високата конструкция в Дробета. Построен е в средновековен стил. Строежът е платен чрез кредит, взет от кметството от Къщата за комунални и областни кредити .

Цялата система имала станция за улавяне срещу течението в града, завод за вода, който правел декантирането, филтрирането и стерилизирането и, не на последно място, водният замък, предвиден да прави разпределнието. Той е проектиран така, че да бъде изграден от армиран бетон и организиран във вътрешността с два резервоара, разположени един над друг. Всеки резервоар обслужвал една част от града. Капацитетът им бил 1025 кубически метра.

По време на Първата световна война, замъкът е използван от германската армия като наблюдателница. Бил е идеално място, благодарение на четирите си малки кули, направени първоначално, за да могат да се използват от пожарникарите.

С течение на времето, градът продължава развитието си, басейните за декантиране в Замъка стават недостатъчни и се налага проблема за построяването на трети басейн. Той е реализиран през 1964 година и е разположен при моста, над последния бетонен етаж на конструкцията.

През 1980 година, конструкцията губи полезността си и е ползвана за ателиета и бюра на фирмата, която доставя питейна вода в Дробета Турну Северин. Тъй като днес дистрибуцията на водата е подсигурена от друга система, Водният замък има друго предназначение.

През 2010 година, замъкът влиза в проект за модернизация и запазване, така че, през юни 2012 година, влиза в туристическата обиколка. Цените за реабилитиране се покачват на 1 милион евро, европейски фондове.

Днес, сградата е замислена като  последователност от пространства по вертикалата, които да приютят център за туристическа информация, пространство за изложби и художествена галерия, музей „История на снабдяването с вода на община Дробета Турну Северин“, изложба с фотографии и скулптури, литературно кафене и място за беседка с изглед отгоре.