По време на турската администрация, Префектура Констанца или Кюстендже, функционирала на мястото където днес се намира Гимназия „Михай Еминеску“. Пак в този конак, е настанен и първият румънски префект на Констанца, Ремус Опряну, през 1878 година, след като Добруджа е прикачена към Румънското кралство, вследствие на Войната за независимост. През 1882 година, наследеният от турците конак е изгорен при пожар. Останала без префектура, румънската администрация започва да търси решение да построи адекватно седалище за изграждането на Административен палат в Констанца, днес седалище на Военното окръжие.
Първите конкретни уси лия в този смисъл се правят едва през 1892година , след като 10 години префектът и екипът му се местят от място на място.
Проектът се променя 3 пъти, като този път е нает нов архитект, Даниел Ренар, този, който през 1903 година щял да получи и заповед за изграждане на Констанското казино. Даниел Ренар оставя отпечатъка си по-специално върху интериорите, където се постарава да създаде обстановка „la belle epoqhe„. Изключително забележителна е вътрешната стълба, монументална и елегантна. За отбелязване е, че много от архитектурните елементи, които декорират интериора на Административния палат, днес седалище на Военното окръжие, могат да бъдат забелязани и в залите на Констанското казино.
На 17 август 1903 година, в присъствието на министър Димитрие Стурза и много други личности, както местни, така и от столицата, се поставя основния камък на Административния палат. Пак в този ден, присъстващите официални лица празнуват и започването на работите по първия булевард на града, булевард Елизабета.
Както всяко важно събитие и откриването на Административния палат е отпразнувано с крещящ банкет на борда на кораба „Принцеса Мария„. Местната преса не пропуска да отбележи дори и най-малките подробности, свързани с този елегантен банкет, организиран от префект Вирнав. Така научаваме пълния списък на 54-те гости, тостовете, държани от първия министър Стурза, префект, кмет, пълното меню, изцяло написано на френски, фактът, че гостите са се забавлявали с акордите на оркестъра на Динику и че корабът е бил феерично осветен. Също така научаваме, че празненството е струвало 1.219,22 леи, значителна сума за 1903 година, която е платена от кметството, тъй като банкетът е предложен от комуна Констанца.
На 1 февруари 1906 година е направено окончателното приемане на сградата, от специално определена комисия, комисия, която констатира много конструктивни дефекти, като: пукнатини в стените, неперфектна дърворезба, напукана и паднала боя , некитосани прозорци, зле поставен паркет, неошлайфани стъпала на почетната стълба, лоша канализация и други подобни дефекти. Възможно е членовете на комисията да са преувеличили. Но може да се каже, че в определена степен са имали право, тъй като сградата се е нуждаела от много ремонти след това, доказвайки, че е много слаба. Очевидно, в духа на времето, по-критикуван от сградата е бил префектът Скарлат Вирнав, обвинен, за да играе с обществени пари за собствен интерес. И архитект Ренар не избягва критиките.
