усенската художествена галерия e основана на 30 април 1933 г.
Помещава се последователно в Дома на изкуствата и печата, в залите на Русенската библиотека и в дома на Драматичния театър. От 1979 г. се намира в специално построената за целта сграда на на ул. “Борисова” № 39. Галерията разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници.
Постоянният фонд на галерията включва произведения на българското изобразително изкуство от края на 19 век до съвременността.

Инициатори за учредяването на галерията са група художници и будни русенски граждани. Всички те осезателно участват в организирания културен живот на града, подкрепят редица от творческите инициативи на русенските интелектуалци, като гостувания на дружеството на художниците в България, традиционниВеликденски изложби, свои самостоятелни изяви.

Постоянната експозиция включва избрани живописни, скулптурни и графични произведенияот колекциите на галерията. Тя дава възможност да се проследят отделни тенденции, течения и стилове в българското изкуство през първата половина на ХХ век – от академичния реализъм, през влиянията на импресионизма и тълкуванията на „родното“, до интензивните процеси и нови пластични търсения през 30-те – 40-те години и утвърждаването на индивидуални стилове.

В експозицията доминират предпочитаните жанрове – пейзажът (Димитър Гюдженов, Никола Танев, Давид Перец, Веселин Стайков) и портретът (Стефан Иванов, Илия Петров, Елена Карамихайлова). Място намира и голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр (Дечко Узунов, Николай Владов-Шмиргела).

Избран акцент са творбите „Ангелчета“, „Селянка с дете на гръб“ и „Момиче“ на Владимир Димитров-Майстора, който е централна фигура в изкуството от междувоенния период.

Композициите на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Мара Георгиева и Васка Емануилова обогатяват тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.