Гробището Върчьорова е посветено на Виктория Paleologu (починала през 1807 г.) и нейния правнук Бебика (починал през 1897 г.), потомци на византийската имперска династия Палеологос, бежанци от село Водица през XV век.
Също така, паметникът е посветен на героите, борили се на хълма Алион на 2 септември 1916 г., на членовете на британската група SOE Ranji, цивилни и герои от битките при Вил и Валя Водицей 1944 г.
Това е единственото гробище в Румъния, където убитите са хвърлени в ями, защото са се опитали да преплуват Дунав за свобода в комунистическия период 1948-1960 г..
Дробета-Турну Северин, граничен град с бившата Социалистическа федеративна република Югославия, е привличал като магнит години наред румънците, които са искали да избягат от бедността в страната. От тук са тръгнали всички държави на спортния свят, артисти, художници, лекари, инженери, но и обикновени хора, отвратени от комунистическия режим. Дори по брега на река Дунав, в северинския квартал „Скела Кладовей” е можело да се види язовирната стена при Железни врати I само наполовин осветена, което означава, т.е. в сръбската част. На румънския бряг е било тъмница, защото са се правили икономии на електроенергията.
Там, където речното корито на Дунав е по-тясно, при Големите котли и при Малките котли, е било най-доброто място за напускане на страната. В Дробета-Турну Северин Дунав се прекосява в сръбско, пред корабостроителницата или в района на кланицата, близо до остров Шимиан или пред предградията на града – Постановка Скела Кладовей и Гура Въии -, където са били и повечето водачи. Представителите на „Секуритате”, които били проникнали в района имали наред с другите задачи да проверяват кръвта на всеки нов служител в няколкото икономически звена в тукашните местности. Само на рибарите им било позволено да се задържат на брега, но само ако имали разрешително от граничарите. Друг пункт за „прекосяване“ бил и хилмът Balota, разположен на няколко километра от Северин. Бегълците слизаха по хълма надолу към река Дунав в крайбрежните райони, Хинова и Островул Корбулуй, където реката е по-тясна и можело да се прекосява относително лесно, особено лято. Друг метод, за да се достигне до сърбите, който успявал да причини главоболие на властите по онова време, бил да се използва моторния съд, превозващ пътници по редовен график между Островул Маре и Молдова Веке. Когато корабът навлезел в териториалните води на Сърбия, бегълците просто скачали във водата и плували до брега.
Ако успеели да преминат Дунава, хората с висше образование, най-добре подготвените професионално, не са били връщани, а изпращани на лагер в Падинска Скела, близо до Белград. Тук те били държани два-три месеца, докато си приготвели документите да емигрират в Америка, Австралия, Канада, Германия, Франция, Австрия.
