Църквата „Света Параскева” е построена между 1935 – 1958 г. с помощта на вноските, направени от гражданите на Стрехая и на тези от съседните села. Мястото за поклонение е осветено на 2 ноември 1958 г. от Емилиян, архиепископ на Крайова и митрополит на Олтения, председател на Великото Народно Събрание е Йон Мауер, председател на Съвета на министрите, Киву Стойка, енорийски протопоп и свещеник Т. Н. Драгич.
Стрехая е град, съставен от селищата Чьокиуца, Команда, Хурдучещ, Лунка Банулуй, Слътинику Маре, Слътинику Мик и Стрехая, и от селата Менци, Мотрулен и Стънчещ. Има население от 11.846 жители. Стрехая се намира на 25 км от Филиаш, на брега на река Мотру в североизточната част на подножното стъпало на Бълъчица (или платформата на Стрехая), при 140-160 м надморска височина, по долните тераси на притока на река Хушница с Мотрул.
Това е място, споменато в документи, датиращи от XIV век.
Недостатъчно развито по отношение на демографията, селището се отличава с ролята си в историята на страната. През XIV век (1375-1377, 1382) и от 1384-1390, Стрехая е център на банство. Между 1479-1495 г. тук е пребивавал Нягоеу Бан Стрехаянул. В края на ХV век Стрехая е център на епархията Северин, създадена от Влайку Вода през 1370 г. Седалището му се намира в църквата на стария център на селището, върху могила, издигната от хората. В Стрехая е пребивавал и бънишорът на Мехединц, великият владетел Михай Витязул. През 1645 г. Матей Басараб, владетел на Влашко, основана извън стария център, църквата на манастира „Стрехая” и царския дворец.
Приносът на Бранковяну (също потомък на Крайовещ) се удостоверява с надпис, открит от учителя Мария Войка Пушкашу по време на разкопки през годините 1963-1964 в обсега на манастира, надпис, който се намира в Историческия музей на училище „Михай Витязул“.
През Средновековието, е било за известен период, резиденция на бана, която била преместена от Дробета Турну Северин заради честите турски атаки. Но банството се премества отново, в относително кратък период от време, в Крайова.
Оттогава Стрехая си остава предимно селскостопанско селище.
Бивша епископска резиденция и дори бански трон, през 1821 г. градът е бил свидетел на битките на пандурите на Тудор Владимиреску с царската потеря.
Селището е известно със своя стар пазар на говеда, споменат още преди 1653 г.
Той е важен железопътен и транспортен възел. Търговски и културен център, с някои административни функции, в Стрехая има промишлени единици (конфекция, облекла, кооп на потребителите и др.).
