Дървената църква, с храмово име Света Петка в Момайу, датира от XVIII век, катое включена в списъка на историческите паметници на област Олт.
Мястото за поклонение е преместено от мястото, на което е било построено, тъй като позицията е станала почти недостъпна за жителите на селото. Издигнато е на бетонна основа, принадлежи на планиметрична типология II, с апсида на олтара, откачена симетрично и тясна веранда, върху четири стълба, подобно на селските къщи. Стените са направени от дебел кирпич от дъб, изваяни и завършени в горната част във формата на конски глави. Свързването на гредите е направено в системата „двойна дупчица“. Мотивът на пояса във формата на омотано въже, присъства върху външната част на стените, същият мотив съставя и границата с овална форма на входната врата. Вътрешните рисунки липсават, тяхното място е заето от икони.
Родена в Епиват, в територията на Мраморно море, в близост до Константинопол, бившата столица на Византийската империя, Света Параскева е придобила още от детството си вярата към Христос.
На 10-годишна възраст, докато е била в църква, тя е чула думите на Светото Евангелие: „Продай имота си, дай го на бедните и Последвай Мен“ (Матей 19, 21). Това е било момента, в който решила Благочестива Параскева, че това е пътя, който окончателно ще следва: този на вярата в Христос и жертвата за нуждаещите се. Не случайно, през целия си живот, както е записано в писанията, дели дрехите си и всичко, което е имала най-ценно с бедните и безпомощните.
След като навършва 20 години, тя напуснала бащиния дом в Епиват, за да се отправи към светите места в Йерусалим, които е искала горещо да види. Започнала е това дълго поклонение, преминавайки първо минава през Константинопол, където се е поклонила пред мощите на светиите в града.
След пет години, Благочестивата Параскева отишла в Йерусалим, като решава да остане до края на живота си в местата, където Иисус Христос и Светите Апостоли са живяли. Така че, след като се е поклонила в Светите земи, тя отива в Йорданската пустиня, в манастир, където Йоан Кръстител е живял и Благочестивата Мария Египетска, водейки тежък живот, пълен с борби.
На 25 години напуска манастира в пустинята Йордан, и се отправя отново към къщи. Така, младата Параскева заминава след това за Константинопол, където, веднъж пристигнала, се покланя в голямата църква на Света София и пред чудотворната иконата на Божията майка във Влахерне, като се чудела накъде да се отправи. На 27 години Благочестивата Параскева е починала, тялото й е било погребано в близост до морето. Нейните свети мощи са открити много по-късно от един монах и са поставени на почетно място, след като Благочестивата се е показала в съня на един човек – Георге от Каликратея. Така станало, че ароматно и неизгнило тяло на Свеат Параскева е преместено в Свети Апостоли Каликратея, където се казва, че са стояли в продължение на 200 години.
От Каликратея, мощите на Параскева са били пренесени през 1235 във Велико Търново (днешна България), където са останали 160 години. От тук са били отнесени в Белград, където останали до 1521год., когато са върнати в Константинопол за още 120 години. През 1641 год., Благочестивата е е тръгнала за Молдова в едно дълго пътуване, след като княз Василий Лупу получава нейните свети мощи като дар от Вселенската патриаршия в Константинопол. По този начин, на 13 юни 1641год. е поставена в църквата „Благочестивите Три Йерарси“, където молдовците са я чествали до 1889 год., когато е преместена в Метрополитанксата катедрала, където тя почива и днес.