Етнографската къща в Каварна е открита за посетители през 1984 г. Разположена е в стар възрожденски дом, реставриран и превърнат в музей на градския бит на средно заможно семейство от края на XIX в. Подредбата в нея разкрива всекидневния живот на основните групи българско население в този край – добруджанци, котленци, гагаузи. Представени са и някои от специфичните за онова време занаяти – плетене на дантели и чехларството.

Приземните етажи на сградата са се ползвали за складове, мазета и различни други стопански нужди. Може да се види стара чехларска работилница, малка гостна, която е била за младоженците, както и старо национално облекло (гагаузка, котленска и северно-добруджанските носии).

Следите от човешка дейност в района датират от ІІІ хил. пр.Хр. Гръцки заселници от Месемврия (днешен Несебър) образуват колонията Бизоне в района през V в. пр.Хр. Днес на нос Чиракман, който е на 3 км южно от Каварна, се намират останките от крепостна стена, строена през ІV в. н.е. През Античността и Средновековието градът е важен икономически и културен център. През XIV в. Карвуна (Каварна) и близкият град Калиакра са главните градове на Карвунското княжество. След XV в. средновековният град Карвуна получава името Каварна.