Изворският манастир се намира на 2 км южно от село Извор, На 9 от км от гр. Димово и на около 40 км. от гр. Видин.
До Изворския манастир се стига по главния път (Е79) от Видин до Монтана, като отбивката за обителта е при гр. Димово.
Легендата разказва,че Изворският манастир е основан през 12в. от руския княз Извор Таворски. След падането на Видинското царство манастира е ограбен и разрушен от турците, монасите били избити, а останалите живи напуснали манастира и той запустял. За историята на изворската обител през османското господство няма конкретни данни.
В средата на 17в. Изворският манастир е бил възстановен по инициатива на йеромонах Силвестър. Според преписка в едно манастирско ръкописно житие на св. Ефрем Сирни, манастирът по – рано се наричал „Сухо поточе“, а след възобновяването му го кръстили „Изворски“. През 18в. в манастира редовно идвало да се черкува населението от околните села, а някои по – знатни селяни били погребвани в двора му.
До 1860г. Изворският манастир се управлявал от игумени, като последният от тях йеромонах Агапий преследван избягал в Сърбия през 1861г. Останалите монаси Кирил, Гавраил и Хрисант построили в 1864г. иконостаса на църквата. Тримата трудолюбиви монаси са погребани в манастирския двор зад олтара.
През 1915г. Изворският манастир придобива статута на девически манастир и се създава братство от 3 монахини и 3 послушници. През 1923г. завършва възобновяването на църквата, която е изписана от Желязков Сербезов.
До 1965г. игуменка на Изворския манастир е майка Аполинария, а от 1965 до 2004г. игуменка е майка Наталия. От 2004г. игумен на манастира е архимандрит Василий, който се заема с цялостното благоустрояване на манастирския комплекс.
Понастоящем Изворският девически манастир е действащ с монаси.
Изворският манастир разполага с леглова база за 20 човека, като стаите са със собствен санитарен възел и сателитна телевизия. Манастирската трапезария е за 40 човека.
Забележителности в близост до Изворския манастир: пещерата „Магура“ (25 км); Белоградчишките скали (22 км); язовир „Дреновец“ (10 км); Рабишкото езеро (15 км).