Имението Нямцу в Олар е записано в списъка на историческите паметници в област Олт, изготвен от Министерството на културата и националното наследство в Румъния през 2010 година. Сградата е била жилище на болярина Константин К. Нямцу, един от основателите на Търговската банка в Крайова (седалище на сегашното кметство в Крайова) – Анонимно дружество.
Към 1600 година, имотът е бил на болярина Хамзя и Капля, които го продават по-късно на болярина Калотъ. След това имотът минава към Щефан Пършковяну, голям управител от времето на австрийската окупация. През 1777, той го оставя като застра на дъщеря си Мърикуца, за нейната сватба с Сердарул Кантакузино. Мърикуца, на свой ред, след години, го оставя зестра на нейната дъщеря, Жоица, на сватбата й с виночерпеца Константин Лъзару, след като оставя първия си съпруг.
Виночерпецът Константин Лъзару го оставя наследство на племенника си, Марку Зиси, женен за Анастасия. Марку и Анастасия имат 2 момичета, Султана и Елена (омъжена за Елефтерие Корнети, бивш директор на Националната банка в Крайова) и едно момче, Джордже. Джордже Зиси, учил заедно със сестра си, Елена, в Париж, въпреки че бил пътувал много по света, по-голямата част от живота си прекарва вимота си в Олар.
Джордже Зиси се жени за Мария, изучена жена, която, тогава, когато се връща с него в имението, е била доктор на село Олар. Нейната сестра, Елена Корнети, е основателка на Музикалното училище в Крайова и на Фондация Корнети. Но когато заедно със съпруга си, Елефтерие, умират, Елена оставя цялото имане на комуна Крайова, за да поддържа създадената фондация.

От Държавен вестник от дата 21 май 1895 година, научаваме, че Джордже Зиси е опитал да продаде своята част от наследството, и че е дължал на наследниците на своята сестра Султана, сумата от 30.000 леи.
Известно време Джордже Зиси, живият брат, опитва да изкупи половината от имението и от имота, но след това отстъпва на комуна Крайова и своята част от имението.
През 1911 година , Кметство Крайова изкарва на търг Имението и половината от имота, а Константин К. Нямцу го купува. Имението е в състояние на леко разрушаване, Нямцу моли Минку и Константин Йоцу, които се занимавали с построяване на седалището на Търговската банка в Крайова, да му помогнат и с реставриране на имението.
През 1948, заедно с идването на комунистите, имението е национализирано, като собственикът е отстранен. Имението служи определен период от време като седалище на земеделско дружество Агромек Олар. След това функционира като детска градина и санитарен пункт.
След революцията от 1989 година, един от синовете на болярина, Шербан Нямцу иска имението и то му е отстъпено, дарявайки го през 2005 година, на Съюза на Архитектите в Румъния, при условеие да бъде реставрирано и да бъде поддържано в добро състояние.