Имението Чезиение е построено в края на осемнадесети век, принадлежащо на семейството Отетелешяну.
Големи умове, големи патриоти и любители на националната култура, благородниците Отетелешяну са повлияли, почти без изключение, историята на тези места, от Раду Отетелещяну, голям управител в кралския съвет на Михай Витязул, до известният Йордаке Отетелещяну, учен, обичащ изкуствата и филантроп, или Янку Отетелешяну, директор на Народния театър, който първи насърчава и подкрепя създаването на репертоар на румънски език. Фамилия Отелещяну са родственици на фамилията Бузеску.
Финансисти, управители, лидери и политици, благородниците Отетелешяну са не само важни фигури в историята на Олтения и на националната история, а са играли значителни роли в чувствителните моменти на регионалнатаистория. Раду Отетелишяну, например, е бил някога част от делегацията на 12 собственици на земя, начело с митрополит Евтимий, епископ на Бузъу и ръмник, изпратен от Михай Витязул от Алба Юлия, за да получи подкрепа срещу турците.
Йоан (Янку) Отетелешяну е роден през 1795 г. и умира през 1876 г. в Букурещ, бил е политик и министър.
Бил е син на снабдителя на Константин Отетелешяну. Директор на Солните мини (имал е договор за експлоатация на Държавните Мини) в периода 1838 год.-1841 год., събира голямо състояние.
Министър на Контрола между 1851 год.-1853 год., по време на царуването на Барбу Щирбей и финансов министър в правителството на Николае Крецулеску (30 януари до 11 февруари 1866 г.).
Собственик на имота и замъка в Мъгуреле (близо до Букурещ), остава със завещание (19 Март 1876 год.) цялото си богатство „за да послужи за създаването на институт на румънските момичета, на които ще бъдат предоставени отглеждане и образование от добри фамилии, без претенции или лукс.“
След смъртта на съпругата му Елена (04 декември, 1888 год.), без да има наследници, поставен е като изпълнител на завещанието Йоан Калиндеру, администратор на неговото богатство, под грижите на Румънската Академия на Науките.
Къщите на Янку Отелешяну са признати в официалните документи още от средата на деветнадесети век, които се намират на Моста Могошоаей, което означава днешна Калеа Викторией в Букурещ.
