Наченките на Казиното се свързват с преминаването на Добруджа под румънско управление, бидейки първата издигната сграда на брега на морето след приключване на османското владичество. По-точно, основният камък на Казиното е поставен през 1880 година. По това време то е разположено до Генуезкия фар и е построено с дървена конструкция, а отвън е облицовано с дъски. Вътре са подредени танцувална зала, две игрални з

али и две читални, където посетителите могли да четат местната преса, националната и международната.

Терасата на Казиното, подредена на брега на морето, била предпочитано място на моряците от цял свят, на туристите и на елита от онова време.

През 1891 година Казиното е разрушено почти напълно след една буря, а кметството решава да построи ново. През 1893 година новото Казино влиза в употреба. Разположено е приблизително на мястото на днешното Казино и е построено на дървена основа, както предходното. Във вътрешността на сградата са подредени множество стаи и танцувална зала, а отвън се продължава с тераса.
През 1903 година, местната управа решава, че е моментът град Констанца да има модерно казино, подобно на тези, които „вдъхвали живот“ на френската ривиера. Задача да изготви проекта има Даниел Ренар, румънски архитект от френски произход, който живеел в Констанца. Той щял да създаде сграда в стил Art Nouveau, ставайки популяризатор на това течение в Румъния.
Работата започва през 1907 година и  приключват през 1910, с обща цена от 1.300.000 леи.

Въпреки критиките, Казиното е открито много помпозно на 15 август 1910 година, в присъствието на принц Фердинанд. Взимайки предвид високите разходи за поддръжка на сградата, на 15 март 1911 година, местната власт разрешава хазартните игри, а Казиното е обурудвано с  2 маси за билярд и 7 маси за игра на карти.
Скоро след откриването, Казиното на брега на морето става едно от най-известните заведения от този тип в Европа. Вътре, е луксозно място, с красиво украсени стени, изискани свещници, скъпи килими и много добре подбрана мебелировка. Достъпът до този изключителен свят бил позволен само на заможни лица с изтъкнато облекло. Луксът на Казиното и миражът на хазарните игри привличали богати хора от всички краища на света, дошли инкогнито по румънските земи. В залите на Казиното се живеело наситено, а драми са ставали често! Не са били малко тези, които, фалирали на игралната маса, са намирали края си, хвърляйки се в морските вълни или самоубивайки се в хотелската стая.
По време на Първата световна война, Казиното в Констанца функционира като болница, но се връща към първоначалната си дестинация в периода между войните. В началото на  ’80-те години, Казиното „изтърпява“ последния ремонт, момент, в който са му добавени нови декорации и витражи.
Днес, сградата на Казиното „охранява“ брега на морето, чакайки да си върне блясъка от онова време.