Катедралата „Свети Апостоли Петър и Павел“ е православно място за поклонение в Констанца , разположено в полуостровната зона на града, по-надолу от Пиаца Овидиу, пред сградата на Архиепископията на Томис. Сградата доминира чрез монументалната си архитектура, цялото пространство на южната скала на града. Основният камък е положен на 4 септември 1883 година, по времето на митрополит Йосиф Георгиан. Освещаването на църквата става на 22 май 1895 година. Плановете за строеж принадлежат на известния архитект Александру Оръску, а главният архитект по работата е бил Карол Бениш. Предприемачът е Хенри Гуарачино. В парка около катедралата се намира археологически комплекс, в който са намерени елементи от стария град Томис.
Конструкцията, в неовизантийски стил, от пресована тухла, внушава чрез монументалността на фасадата и чрез високата 35 м кула. Рисунките са преправени през 1959-1961 година, от Георге Попеску и Никулина Дона- Делавранча, фреските са предадени в неовизантийски стил с румънски колорит. Скулптурата е добре представена в иконостаса и пейките, както и при свещниците, полилеите и светилниците (метална спойка от бронз и месинг) проектирани също от Йон Минку и изработени в Париж.
Катедралата е построена между 1883 и 1895 година, в стила на старата архитектура на Цара Ромъняска, под ръководството на архитект Карол Бенеш, вътрешните планове са направени от архитект Йон Минку, а отварянето й се състояло едва на май 1895 година, заради нон-комформизма на рисунките, които трябвало да бъдат поправени от Джордже Деметреску Миря. До 1925 година е служила за енорийска църква, а между 1925 и 1950 година е използвана като епископска църква на бившата епископия на Томис. На 3 август 1941 година, заради съветска бомбардировка, олтарът, иконостасът с иконите и рисунките са частично разрушени. Повторното осветяване на мястото за поклонение става през 1951 година от Негово Блаженство Отец Патрирах Юстиниан и от Негово Преосвещенство епископ Кесарие Пъунеску.
Между 1978 и 1981 година, мебелировката от скулптуриран дъб, според плана на големия архитект Йон Минку, включително иконостасът се появяват в Париж, в ателиетата на къща Андре Доря. На 9 ноември 1975 година, Епископията на Долен Дунав е издигната в ранг на Архиепископия, с наименование Архиескопия на Томис и на Долен Дунав, със седалище в Галац, а в Констанца ще бъде седалището на Епископа Викарий.
Едно богатство, скъпо на поколнниците от това свято място е ковчежето с мощите на Свети Великомъченик Пантелеймон, донесени от Близкия Изток и дарени на епископската църква на Томис от отец Димитрие Попеску през 1931 година. След откриването на мощите на Светите Епиктет и Астион (август 2001 година), жителите на Констанца и и всички поклонници на катедралата, са благословени от тези богатства с голяма стойност, които пазят мястото за поклонение. Също така, Катедралата приютява светите кости на Св.Ауксентий и на Свети Симеон Стълпник и чудотворната икона на Света Богородица, нарисувана по модел на икона, донесена от Света Гора.
Началото на новото хилядолетие донася реорганизация в религиозния живот на Добруджа. В тази реорганизация е включена и Архиепископската катедрала, която от 1 декември 2001 година е архиепископска жърква с манастирски характер.
