Клисурският манастир“Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като Врещицки, е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец.
До манастира от София се стига най-лесно по пътя за гр. Монтана през прохода Петрохан. На около 3 км. след гр. Бързия има разклон за гр. Вършец – след още 5 км. по него се стига до отбивката за манастира. Целият път е асфалтов, има указателни табели.
Клисурският манастир е възникнал, както се предполага, още през XIII в., при завладяването на Видинското царство от турците в края на XIV в. останал незасегнат, но не дълго след това бил опожарен и опустошен, след което следват векове на запустение. Едва през 1742 г. обителта била възстановена със средствата на жителите от близкото село Бързия (днешно Клисура).По-късно през 1789г. по заповед на племенника на Осман Пазватоглу-берковският Юмер паша, манастирът бил отново разрушен. След време по инициатива на шестима монаси и отново с дарения от околните села бил възстановен.
Летописите пазят един ден на Великомъчение-денят на Св. Св. Кирил и Методий през 1862 г. се празнувал с радост и песнопения, в апогея на тържеството, когато манастирът е пълен с хора (мъже, жени и деца) връхлита башибозука на берковския паша Юсуф бей. Били посечени над сто и двадесет души, манастирът съборен, а монасите били изгорени живи в руините. В продължение на няколко години, след това, на този ден са идвали само близките на загиналите.
Поредното издигане на Светата обител от пепелищата било през 1867 г. Основна роля в това последно възстановяване изиграл архимандрит Антим Дамянов, първият игумен на манастира от по-новата му история. До кончината си през 1922 г., цели 55 години, архимандрит Антим изгражда Клисурския манастир. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и Аязмото. От 1887 до 1890 е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.
За възраждането и развитието на Клисурския манастир работят около дузина игумени-дейци на Българската православна църква. Още от първите десетилетия на XX век манастирът е резиденция на видинската митрополия.
В днешно време Клисурския манастир е действащ и включва две църкви, жилищни(във възрожденски стил) и стопански сгради и собствена ферма. Съборната църква „Св.св. Кирил и Методий“ представлява, трикорабна, триапсидна, кръстокуполна сграда с един купол върху осемстенен барабан. Тя е с открит притвор, от двете страни на който са разположени високи камбанарии.
Иконостасът е дело на майстор Стойчо Фандъков и резбари от дебърската фамилия Филиповци, а иконите са рисувани от Никола Образописов и Аврам Дичов през 1890-91 г. През 1937г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов.
Преди няколко години в Клисурския манастир е построен нов, значително по-малък храм „Св. Никола“, на мястото на старата манастирска църква.
В обителта се съхраняват много реликви /стари икони, книги, утвар и др./ от които най-ценни са мощите на светци.
През 2000г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. „жива вода“, която идва от връх Тодорини кукли. Водата е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.
От месец май 2007 година в Клисурския манастир са се заселили и 6 монахини, българки от Вардарска Македония. Те рисуват икони за храмове в различни краища на страната, в специално създадено за тази цел ателие. Всяка година ръководството на манастира организира съвместно с православни организации лагери за деца от цялата страна.
През 2009 г. Клисурският манастир е включен в проекта „Красива България“ и от тогава е значително обновен и благоустроен.
Днес обителта има статут на манастирско селище.