Имението Мурфатлар влиза в притежание на семейство Когълничану през 1885 г., когато големият политик и писател Михаил Когълничану закупува имота от Хаджи Ме(х)мет Аралам бей, член на проспериращо семейство земеделци от окръг Констанца.
Синът на политика, Василе М. Когълничану, е този, който се установява в конака в Мурфатлар, откъдето е можел да осъществява дейността си на полеви инспектор в Добруджа, но и тази на управител на околия Мангалия. Василе М. Когълничану става известен в историята с подкрепата, която дава на аграрната реформа от 1923 г. и на каузата на даването на права върху земи на бедните селяни.
Конакул е построен в еклектичен стил, представящ детайлите, характерни за западната мода от XIX век, но и елементи с мавританско влияние, видими при назъбения фронтон или кулата-белведере.
Въпреки, че скоро е била обновена и с променена функция, за да бъде подготвена да подслони детска градина № 2 в Мурфатлар, сградата пази и днес оригиналните метални части и дограмата. Сградата е от малкото румънски конаци от модерната епоха, съхранени до днес и класирани като исторически паметник в Добруджа.
Конакът е заобиколен от парк, в който се намира постамент на триптих, издигнат през 1943 г. в памет на загиналите на фронта.
Синът на великия политик, историк и писател Михаил Когълничану, прави първити изследвания с частни учители, после с гимназиалните в Берлин. Следва курсовете на Факултета по земеделски науки в Гриньон (Франция).
След като се връща в страната, става „управител на околия”, после полеви инспектор в Добруджа. За отбелязване е, че още през младежките си години насочва вниманието си особено към света на селото, имайки остро аналитично чувство за изследване проблемите на селския живот. Този аспект е отразен в неговите статии във вестници или списания като „Епока”, „Газета Църанилор” или „Шезътоаря”, където засяга, с начало 1891 г., няколко въпроса, свързани с множеството проблеми, съществуващи в света на селото.
Покрай селсските проблеми е ревностен борец за избирателната система, основана на всеобщия вот, като за това основава, заедно с Винтила К. А. Росетти и Йон Нъдежде, Лигата на всеобщия вот (1895), а през 1896 Лига за неделната почивка. Дейността му на публицист продължава в публикациите „Ромънул” водена от Винтила К. А. Росети, където е главен редактор и в „Стяуя Дунърии”, която основава и където подписва няколко статии с демократична насоченост.
От 1901 г. ръководи за пет години вестник „Аграрул”.
Политическата дейност извършва в Партията на национал-либералите от 1893 г.. Литературно-историческото му творчество се състои от няколко творби за политиката: Acte relative la 2 mai 1864 (1894), Domnia lui Bibescu – Vodă (1894) и, особено, за големия аграрен проблем, съществуващ в румънското общесство: Ferma Laza (1900), Poveţe despre grădinile de legume (1902), Chestiunea ţărănească (1906) и др. Василе Когълничану воюва твърдо за материалното и духовното издигане на селския свят, за неговата политическа и културна еманципация.
