Крепостта Калатис е основана, според древните литературни източници, в края на VI пр. Хр. от дорийски заселници пристигнали от Понтийска Хераклия. Крепостта е построена по заповед на един оракул на мястото на гетско селище, наречено Cerbatis или Acervetis. За създаването на крепостта Калатис съществуват информации от редица древни автори, сред които споменаваме: Птоломей, Страбон, Мемнон, Овидий, Плиний Стари, Арийски, Псевдо-Скимнос, Деметриос от Калатис и Scylax на Кариадна.
В IV пр.Хр.. градът регистрира висока икономическа, социална и политическа значимост, посочена, както от двата писмени източници, така и от археологическите находки.
В града има територия от селски райони, която експлоатират, нейните ателиета произвеждат много и се радват на демократичен режим по модела на крепостите-държави в егейската южна част. Сега са издигнати яки стени, които да пазят откъм сушата, подреждат се пристанищни съоръжения, построяват се храмове, обществени и цивилни сгради, издигат се паметници.
В градът Калатис са отсечени монети, първите датиращи от около 300г. пр.н.е., като те са изработени от сребро и са представлявали част от главата на Херакъл от едната страна, а символите на града: колчан, лък, сопа и житни класове от другата. По-късно, са се появили бронзови монети, които възпроизвеждат на лицевата страна изображенията на боговете Дионисий, Аполон, Атина, Хермес, Деметра, а върху обратната страна краткото име на града, Кала или Калла.
Надарена със закътано пристанище, яки стени и плодородна хинтерланд, град Калатис преживява голям просперитет в IV и III век пр. Хр., въпреки опасността от Македонското господство, от обсадата (310-309г. пр.Хр.) на тракийския цар Лизимах и на неуспеха на неговите намерения да превземе Хистрия, пристанището на град Томис. Дори и след смъртта на Александър Велики и Лизимах, в III и II век пр.Хр., крепостта-град е издавала все още златни статери, имащи на лицевата страна изображенията на двамата монарси, а на респективните обратни страни, крилата Победа и Атина с победата в ръка.
Успоредно с разцъвтяващия икономически живот, в Калатис се е развивала и интензивна творческа дейност, както е видно от обектите намерени тук: финни стъклени предмети, глинени статуетки, покрити със злато (tanagrete), мраморни статуи и паметници.
По отношение на археологическите останки, това, което ние знаем и е било открито в разкопките е стената построена в късноримския период. Historia Augusta, официалната хроника на Римската империя, припомня, че император Галениус е изпратил двама архитекти от Византия, Клеодамос и Атенайос, за да възстановят укрепленията на градовете по добруджанския бряг на Черно Море.
В Североизточния ъгъл на града е базиликата. Нейният ансамбъл се състои от три части: действителната базилика, атриума и двореца. Тя датира от V век пр. Хр.. Самата базилика, служеща като християнско място за поклонение, необичайно ориентирана към Север- Юг, има важни прилики, както като план, така и като технически сгради от същия тип от Сирия. Това очевидно е работата на сирийски архитект и тя е служела за седалище на епископията на града.
