Православната църква Успение на Света Богородица в Констанаца е една от най-старите църкви в града, като е построена през периода 1904 – 1908 година от жителите на село Анадолкиой.
Основният камък е поставен на 3 октомври 1904 година, а освещаването на църквата се е състояло през 1908 година. Строежът на църквата е извършен със собствени средства, почти всичкия материал е дарен от енориашите и други християни от Констанца.
Планът на конструкцията е направен от инженер Димитрие Бънеску, началник на техническата служба на област Констанца. През 1952, 1958, 1964 и 1965 година е правен основен ремонт на покрива, електрическата инсталация и тротоарите.
Камбанарията е отделена от сградата на църквата и е построена през 1926 година и има желязно скеле.
От архитектска гледна точка, църквата “Успение на Света Богородица“ има форма на кръст, с голяма кула в средата от камък и керамика и покрита с лист. Църквата е считана за исторически паметник от национален интерес, както и едно бижу на община Констанца, благодарение на интериора, изрисуван с фреско техника и орнаментите, направени с усърдие.
Архитект на църквата е Г. Мандря, а архитектурният стил е румънско-византийски.
Маслените стенни рисунки са направени около 1914 година от художника Георге Маринеску, ученик на големия Николае Григореску, във възрожденски стил. Вътре може да се насладите на уникални стъклописи в Констанца.
Отвън е декорирана с мозайка. Външната мозайка, с площ от 60 кв.м., е направена през 1999-2000 година, от Георге Фирика, Председател на Съюза на художниците, филиал КОнстанца, и Мариан Дякону.
Иконостасът е направен от скулптурирано дърво и богато украсен с растителни мотиви, рядкосрещано явление в православните църкви, а използваните тук стъклописи са уникални в област Констанца.
Рисунките са обновени през 1930 година и измити през 1947 и 1962 година, като последния път дейностите са извършени от колектив от художници, формиран от Мукчелян Йон, Юлиу Голер и свещеник Лембръу Константин.
Храмовото име на църквата е Успение на Света Богородица.
Празникът на Успение на Света Богородица представлява моментът, в който Света Богородица минава от земния в небесния живот. За Успение на Света Богородица няма информация в Светите Евангелия, а само в Светата Традиция на църквата. Аргангел Гавриил донася на Света Богородица вестта, че земната й мисия прилючва, а тя отива в Гетсиманската градина. Връщайки се вкъщи си взима довиждане с близките. Всички апостоли, без Тома, били отнесени на небесните облаци. На път към гроба, един по-смел юдеин се докосва до ковчега, искайки да го обърне. Веднага му се отсичат ръцете до лактите и ги закачат на ковчега, както може да се види от иконографското изображение. Свети Апостол Петър се помолил за помилване на юдеина, той оздравял и поискал да бъде покръстен. На втория ден дошъл и Тома, който искал да види за последен път трупа на Девата, но, когато гробът бил отворен, трупът на Пресвятата не бил вече там, бил взет от Нейния Син в небесата.
