Средновековна и османска крепост Рахово/Камъка се намира на 1.24 km северозападно по права линия от центъра на гр. Оряхово. До нея се достига от югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг, който се спуска терасовидно към река Дунав. Останки от ранно българската крепост са запазени в североизточната част от крепостта- част от укрепителен зид с потерна и на юг- разчистените страници на вход. Крепостната стена е зидана от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан и редова зидария. Стената е дебела 1-1.5 m. При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-X век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавската укрепителна система на Първата Българска държава. На това място най- напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища. Изграждането на първото укрепление в края на VIII и началото на IX век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване целостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най-високата част на терена. Населението в тази крепост се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата Българска държава. През XI-XII век крепостта, заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на XII век върху развалините на укреплението от времето на Първото Българско царство в местността Камъка се изгражда ново, по- голямо и по- монументално като план и архитектурни форми, отново с военно- стражеви функции, съоръжение. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 m2. На нея принадлежат част от крепостен зид на източната страна, част от крепостен зид на северозападната страна и почти квадратна кула на източната страна- към югоизточния ъгъл. През втория строителен период стената вече е дебела 2 m. Укреплението Рахово през периода на Второто Българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много фрагменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни. През втората половина на XIV век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман. Крепостта е превзета от султан Баязид 1 през 1395 г. заедно с Никополската крепост след упорита съпротива, затова е била разрушена от части. Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. Според нея през 1396 г. крепостта е имала двойна крепостна стена с разположени на равни разстояния кули, с неподвижен мост над големия ров. През крепостта преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд (1396 г.) и Владислав Ягело (1444 г.). Поправена през 1396 г., тя е била отново разрушена при превземането и от войските на Сигизмунд, който я обсаждал 5 дни и благодарение на местното население я превзел, като избил всички турци. През 1461/1462 г. е превзета от Влад Цепеш, който тук оставил свой комендант. Упомената е в Унгарско- турския мирен договор през 1503 г. между другите крепости от „Земята на цар Шишман”. През края на XVI век тя била разрушена от Михаил Витяз и повече не е била използвана никога. Крепостта е била изоставена в края на XVI и началото на XVII век. Няма организиран транспорт и екскурзоводски услуги. Земен път. Обектът е достъпен за пешеходци и за автомобили.
