Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират в днешния град Кула, в Северозападна България.
През 70-те години на 19 век Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на град Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на сегашния град Кула. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище, съществувало от първото хилядолетие преди новата ера.
Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на 3 век. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между 3 и 4 век. Тя защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука, един от най-западните проходи на Стара планина. Спомената е през 377 година, когато през нея с отрядите си преминава император Грациан на път за Тракия. През 408 г. Кастра Мартис е превзета за кратко от хунския вожд Улдис. През 5 век Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527-565). Кастра Мартис е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година.
През 13-14 век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.
Крепостта се състои от две части – малко квадратно укрепление квадрибургий и по-голям кастел, разположен южно от него. Първоначално е построен квадрибургият, датиран към края на 3 – началото на 4 век, тъй като император Диоклециан усилено строи квадрибургии в граничните райони на империята. Квадрибургият на Кастра Мартис е квадратно укрепление с размери 40 на 40 m с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 m. Квадрибургият е много добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 m и запазена средна височина 2 m над подовете. Югоизточната кула му се издига на 16,30 m и именно тя дава името на съвременния град. Укреплението е достъпно само от юг, където има порта с двукрила врата. Вероятно в края на 4 век портата е подсилена с още една по-тясна стена на 3,30 m от първата, оформяща караулни помещения и надвратна кула.
На юг от квадрибургия е разположен военният лагер, който към втората четвърт на 4 век при Константин Велики (306-337) е укрепен с крепостни стени дебели 4,30 m. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара.
Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня, което показва, че извън крепостта е живяло цивилно население.