Крепостта Хистрия е основана в средата на VII век пр.н.е. (657 г. пр.н.е. според историка Евсевий) от колонизатори, дошли от Милет, на брега на езерото Синое, „на разстояние 500 стадия от свещена уста на Истъра“ (както е посочил Страбон). Градът е имал непрекъснато развитие за 1300 години, започвайки от гръцкия период до римско-византийския период.
След бурното унищожение до края VI век пр.н.е. в средата на класическия период, нова стена за заграждение намалява наполовина първоначалната зона на града. През този период Хистрия има демократичен режим, присъединява се към Атинската Морска Лига, интензивна търговия и дори собствена валута.
Опитът на първата вълна от скити да се установи на юг от Дунав, както и въстанията на понтийските крепости срещу Лизимахия довеждат на крепостта ново унищожаване, към края IV век пр.н.е. През следващите векове, градът се възстановява преживява нов цъфтеж, особено в началото на съюзяванията с някои ръководства на гетите (Zalmodegikos, Rhemaxos).
Първи век пр.н.е. носи нови безпокойства и външни опасности: Кралят на Понт, Митридат VI Евпатор, изпраща войски в Хистрия, а през 72г. пр.н.е. първата римска армия избавя западно-понтийските колонии от влиянието на Митридат, а няколко години по-късно гето-дакийския Крал Буребиста обхваща крепостния град под неговото управление.
Със смъртта на Буребиста, крепостният град преминава под римска власт, като по този начин се слага край на периода на автономия. Под римско владичество крепостта-град преживява нов цъфтеж.
Разкопките започнати през 1914г., разкриват, освен стените, споменати по-горе и редица забележителни паметници от различни периоди от съществуването на крепостта. Също така, разкопките са предложили богат археологически материал, като най-голяма част от него е изложена в музея на града-крепост: скулптури, релефи, строителни материали, надписи, керамика (гръцка и римска), изделия от стъкло, метални предмети.
По този начин, Хистрия, най-старото градско селище в страната е било открито с начални изкопки от 1914г., на големият историк и археолог Василе Първан.
Наименованието на крепостта Хистрия (Истрия на гръцки език), е името, дадено от река Истрос, Дунав, както са я наричали гърците.
Селището е било заобиколено от здрава стена за отбраната (само западната стена на крепостта е имала 10 кули и две порти), била е снабдена с вода чрез тръби дължина над 20 км, които доставяли вода във баните, построени в римско време, улиците са били павирани с камък, притежавала е както институции по физическо възпитание (gymnasion), така и културно-художествени институции (museion).
Некрополът, разположен извън древния град включва множество надгробни могили и малък брой плоски гробове. Най-често използваната погребална церемония през периода на строене на могилите е била кремацията.
Могилите от некропола в Хистрия имат в своята инфраструктура периферен изкоп, погребална платформа и каменен колан от типа на зелени шисти по източната граница на крепостния град. Някои могили са високи от четири до пет метра, други са по-малки. В центъра на могилата са гробовете, където до мъртъвците, са положени съдове, най-вече амфори.
