Разположен ев сърцето на лозарския район Мурфатлар, учреден през 1970 г., под патронажа на Музея за национална история и археология – Констанца.

В рамките на музея съществуват десетки експонати с изключителна стойност, които удостоверяват практикуването на лозарството в Добруджа от над 2000 години.

Спирайки във времето, когато гроздето се мачкаше с крака в каменни линове за получаване на алкохол, си спомняме  за силата на даките, които пият виното без да го смесват с вода.

Вместо сребърни или златни чаши даките сервирали виното в дървени съдове, от големи еленски или волски рога, които предавали от ръка на ръка.

Някои историци вярват, че засаждането на лозата в зоната предхожда тази на първите жита, а исторически отпратки към виното на прото-даките са правили и Страбон, и Диодор от Сицилия.

Важността на лозарския район на трако-даките е доказана и с локализирането на бог Дионис (Бакхус при римляните) в Тракия. Въпреки това, прото-даките са имали подобен божество – Сабазий – който е би могъл да бъде взет от гърците и персонифициран в Дионис.

Култивираната лоза в региона била от сорта Vitis Silvestris, първият „облагороден”  точно в началото на неозоя и се пиело без вода, по скитски модел, поне така пише легендарният Омир, който твърди, че гръцките воини намерили виното в Тракия.

Поетът Овидий – заточен от Август в Томис, днешна Констанца – пише, че гетите са знаели да произвеждат и вид коняк, концентрирайки виното чрез замразяване.

В историята позната на лозарите в района е мярката на царя на даките Буребиста (82 пр.Хр. – 44 пр.Хр.) да изкорени листата. Може би даките са били пияници, може би е искал да намали изкушението  на съседите да нападат непрекъснато Дакия, известна със своето вино.

Въпреки това мярката на Буребиста е била само малка пречка за развитието на лозарството, при завладяването на Дакия от Траян в резултат на двете войни, производството на дакийското вино било в пълен възход.

После римляните издали монетата Дакия Феликс пусната по времето на Траян, както и друга емисия по времето на император Деций (малко преди изоставянето на провинцията от римляните) илюстрирали Дакия под формата на жена, носеща в ръце две деца, едното държащо гроздове, а другото житни класове.

След оттеглянето на Аврелиан (271-275 сл.Хр.) Дакия станала игрално поле на повечето мигриращи народи, които навлизали в Европа, и е за вярване, че засаждането на лозите е страдало, въпреки че не е изчезнало.

Има данни за консумацията на молдовски вина в Константинопол, Варшава или Виена, докато производството във Влашко се изнася в Египет и Османската империя (която все още не е покорила Константинопол).