Построена в началото на XX век, сградата е принадлежала на загадъчен богаташ, който е поръчал на един архитект да му построи ваканционна къща.

Впоследствие, при завръщане в страната, когато той вижда изградената от архитекта сграда, решава да я превърне в ресторант, с тераса във вътрешния двор

Скоро, Ханът Балкан скоро се превъща в луксозна кръчма в пъпа на града, където си позволявали да яде само богатите хора на онова време, които са заплащали голяма цена в съответствие с известността на мястото.

Хората, които са влизали в кръчмата са били облечени добре и винаги са имали много документи в тях, защото са разговаряли за бизнес.

Дори обикновените хора са се стремели към опит с висок ранг в този хан и са стигали да правят драстични икономии само за една нощ в това място.

Обикновените хора, които не са имали възможности да влязат, се задоволявали да гледат от разстояние.

Ханът Балкан се е състоял от хотел Балкан, ресторант Балкан, парк Балкан.

На партера на сградата се е намирало Ателие за обувки балкан.

Сградата е била построена в неокласически румънски архитектурен стил.

Дори и в края на XVIII век, неокласицизъма е присъстващ, оставяйки отпечатък в  в религиозни сгради, които адаптират декоративни елементи, специфични на класицизма върху структури от византийски вид.

Тези влияния са наблюдавани в архитектурата, при болярските имения. След 1830г., изграждането на големи сгради се увеличава, но поради липсата на специалисти се прибягва до чуждестранни архитекти.

Ханът Балкан има фасада с класически орнаменти.

Много добруджански поколения и туристи са преминали прага на Хана Балкан, за да опитат от традиционните ястия,сервирани през периода между двете войни и за да пият едно студено и чисто вино от Мурфатлар. И  през комунистическо време е бил един от най-популярните морски ресторанти. Десетки маси на терасата бяха заредени с халби бира и малки плочи, погълнат от работещите хора. След революцията стана пицария и дори филм клуб „на видео“ и ще се противопостави успешно в продължение на години.

В момента сградата е частна собственост.

Десетките маси на терасата са били заредени с халби бира и плата с кебапчета, изядждани от работещите хора. След революцията става пицария и дори клуб за филми „на видео“ и е издържал успешно доста години.

В момента, сградата е частна собственост.