Къщата е построена през 1890.

Жилището и каменните заграждения за взети от античния град Томис. Днес в сградата функционира Детска градина с нормална програма номер 16.

Томис, днешна Констанца, е основан преди повече от 2500 години от гръцките мореплаватели и търговци, дошли от град Милет (Мала Азия), привлечени от предлагания заслон от залива и полуострова, формирани по брега на Черно море, както и от много добрата размяна на продукти, правена с ръководителите на местното население, гетите.

Периодът на голям цъфтеж на Томис е към средата на I н.е, когато, заедно с установяването на римското господство върху района между Истрос (Дунав) и Понтул Евксин (Черно море), превърнат в римска провинция, градът става с ранг на столица. По това време са издигани храмове и величествени сгради, обществени площади и терми (бани), ателиета за преработка на мрамор, построени са улици и нови квартали.

Но процъфтяващия град е опустошен от аварите през 601 година. Няколко века по-късно, върху руините на Томис се създава малко рибарско селище, от което, постепенно, през следващите векове, се развива Констанца.

Останките от старата цивилизация се срещат в днешния град на всяка крачка. В днешна Констанца още могат да се видят останки от римската стена, която затваряла на северозапад крепостта Томис и руините на западната и северната врата, чрез които ставало излизането от града.

Римската сграда с мозайка, най-ценният открит архитектурен комплекс датира от III-IV век. Подът на тази сграда с дебели и високи стени  е направен от цветни парченца мозайка, рисунките представляват геометрични и флорални фигури. Чрез артистичната концепция и размерите си, мозайката в Констанца се намира между първите от този тип в света. Изглежда, че сградата, имаща на среднот ниво и в подсемието складове за стоки и  площадче, е служила за търговия, като в същото време е място за продажба на стоки и за складирането им.

Други многобройни забележителности на град Томис се намират в градския музей, между тях има изключителни предмети, като мраморната статуя на богинята Фортуна, пазителка на град Томис, заедно с Понтос, богът на Черно море, статуята, пак от мрамор, на змията Гликон (азиатско божество) и др.

В град Томис прекарва последните години от живота си големият латински поет Овидий, който отбелязва в творбите си („Тъги“ и „Писма от Понта“) ценна информация за живота и обичаите на местните гети.