Тракийската, антична и средновековна крепост „Кастра ад Монтанезиум“/ „Кутловица“ е изградена на височината “Калето” или “Градището”, на 0.96 km югозападно по права линия от центъра на град Монтана. Крепостта е изградена върху хълм, който се издига на 50 m над околната повърхност. Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина е от каменно- медната епоха IV хил.пр.Хр. Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена (със запазена дебелина повече от 1 m), която следва очертанията на терена и датира от към края на ранножелязната епоха.
Най- важната част на крепостта е системата от бойни кули. На северната крепостна стена е отворен един тесен 0.8 m изход, от който е почвал тайния път за извора, откъдето защитниците са се снабдявали с вода. От южната страна крепостната стена е била двойна, която на запад е завършвала с бойна кула, на която се забелязват пояси от тухли в градежа. Крепостта е разполагала с главна врата с кула, която е изградена през 258 г. Вътрешното пространство на крепостта е било разделено на две части с вътрешна крепостна стена. Старите крепостни стени на укреплението са били съборени, за да се използват камъните за калдъръм на града. Това е станало при смяната на името на града от Кутловица на Фердинанд.
Римската крепост е издигната още с установяването на римски военни части (I Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г.). Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. и древното светилище при извора се развива селище, което в 160-161 г. получава муниципиално право- т.е. статут на град с прилежаща територия.
Името на селището- Монтана, е запазено в надпис от II в. Стопанският и културен разцвет на Монтана през II-IV в. е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения започва изграждането на крепостта. Когато тези нападения се засилват през IV или V в. от юг и изток около крепостта е издигната протейхизма (втора крепостна стена).
Крепостта е разрушена през VI- VII в. при някое нападение на авари или славяни. В последствие върху развалините е създадено славянско селище.
