Средновековната църква „Св. Никола“ в с. Горна Вереница се намира в южната висока част на селото, разположена е на възвишение от Широка планина, така че от нея се открива просторна гледка на север.
Няма сведение кога е била изградена тази църква, но идентичността на архитектурата ѝ с тази на долноверенишката „Св. Никола“, подсказва, че това трябва да е било не по-късно от XVI-XVII век. За да достигне до сегашния си вид, църквата е претърпяла два строителни периода – при първия е изградена старата източна част, а втория включва пристройването на притвора на запад през 1848 г.
Стенописната украса на храма е късна, ако се съди по един надпис от ляво на входната врата, тя е изпълнена при преизграждането на църквата през 1848 г. Стенописите са дело на Яначко Станимиров от село Брезе, Софийско, същият е автор на част от фреските в Искрецкия манастир.
В архитектурно отношение средновековната църква представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, вкопана с три стъпала в земята и вход от запад. Има три малки прозорци (мазгали), два на южната и един на северната стена. Църквата има полуцилиндрично засводяване и е покрита с каменни плочи. Здравата ѝ зидария е от ломени и обработени камъни споени с хоросан.
Цялата вътрешност е изписана със стенописи, с малки изключения, техният автор се е придържал към православния канон, като се е съобразил със скромните размери на храма. В конхата на абсидата е обичайната за провинциалните храмове „Богородица Ширшая Небес“ – образът на Богородица с малкия Исус на ръце. Над нея авторът е изписал Светата Троица. В долната част на абсидата са изобразени шест фигури на църковни отци, сред които присъстват сред отците присъстват св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Атанасий. Зенита на свода е разделен на три части, като във всяка една от тях е поместено по едно превъплъщение на Христос. Според канона, средното поле е отредено на Христос Вседържител, западното изображение на свода представя Бог Саваот, с традиционния за него триъгълен нимб, а на изток от Христос Вседържител е представено изображението на Христос Емануил.
Следващият интересен момент от украсата на храма представя изображенията на четиримата евангелисти, придружени от техните символи. На северната стена се намират евангелистите Лука и Матей със съответстващите им телец и ангел, а на южната стена, непосредствено зад мястото на олтарната преграда е изписан евангелист Марко и неговия символ – лъвът. От изображението на Йоан Богослов и съответстващия му орел, поради разрушителното въздействие на влагата през годините, за съжаление не е останало нищо.
В горните два регистъра, в дъгата на свода, зиграфът е поместил някои от най-съществените евангелски сцени. Представени са минимално количество теми от живота на Исус Христос. По продължението на южната и северната стена е разгърнат цикълът на Великите Господски празници.
На западната стена на храма, точно над входа е поставена композицията „Райската градина“, която е част от „Страшния съд“. В центъра е представен всемогъщия Бог, а от двете му страни са седнали два персонажа, като по всяка вероятност единият от тях е Яков, а другият Авраам или Лоно Авраамово – израз, който обозначава мястото в което душите на праведниците ще се наслаждават на блаженство и покой, след като напуснат този свят.
Иконографската програмата продължава с изображения на някои от най–популярните светци, между които Иван Рилски и св. Георги Нови Янински, а патрона на храма е почетен с някои от най–характерните за него житийни сцени.
Особен интерес от украсата на храма представляват двата ктиторски портрета. Единият е разположен на южната стена и изобразява мъж и жена с трите им деца, родителите държат в ръцете си модел на сграда (новопостроената тогава нартика на църквата). Изписани са много реалистично с типичните за времето си дрехи и прически (мъжът е с обеца и перчем зад врата). Върху фона над главите им се чете следния надпис: „Кти’торъ Андреа Ли’линь Мицарковъ, и жени его Пр’ва, и ча’да ему Петрь Марiа Тодора“. Другият портрет е изписан в дебелината на южния прозорец, където са представени изображенията на двама свещаници в цял ръст. И двамата са облечени с църковни одежди, като над първия пише: „Въ се….настоятел Никола iерей“, а над втория: „Попъ Боца стари“.
В заключение може да се каже, че стенописната украса на храма, макар и да няма художествените достижения на средновековната живопис, е систематична, подредена и отчетлива. Характеризираща се с простота и яснота, тя е стройна, хармонична и лесно достъпна. Напълно е била съобразена с мирогледа на тогавашния богомолец.
Дървеният иконостас, с изключение на един дърворезбен фриз по цялата му дължина, представлява обикновена столарска изработка. Иконостасните икони, които днес липсват (не са в храма), са били изписани от образописеца Христо от Копривщица между 1891 и 1897 г.
Понастоящем старинната църква в Горна Вереница е ремонтирана външно, покривът е обновен, течовете са спрени. Стенописната украса, на места доста пострадала от влагата, се нуждае от реставрация. Добре ще бъде да се направи проучване, дали под сегашния стенописен слой няма по-стар (средновековен), както е в долноверенишката църква „Св. Никола“.