Къщата Йоан Кълугъру от Слатина е била построена в края XIX век.
Полковник Йоан Кълугъру участва активно в дейностите, извършени през Първата световна война, в театърът на Румъния. При едно провеждане на битка е ранен в Пилещ- Романаци. След този инцидент е бил награден от Крал Карол с ордена „Звездата на Румъния“ и „Короната на Румъния“. Докато полковника Кълугару е следвал фронта в Молдова, в в къщата в Слатина се заселват германските офицери. През целия този период и Екатерина Теодориу е стигнала в къщата на полковника, за да планират следващите действия.
През 1919 г., войниците, водени от полковника ще участват в освобождаването на Басарабия от руските войници, които са останали в театъра на войната след сключването на примирието. Така Йоан Кълугъру се мести от един гарнизон в друг и напуска града.
През 1925 г., полковникът е един от акционерите на Юнион банк. През 1942 г. е член в Дружеството на Резервните и Оттеглилите се Офицери от Дейност. Между 1943 г. и 1944г. къщата на Кълугъру е заета от Германското командване, а през 1945 г. от Съветския съюз. Въпреки, че успява да си въвърне къщата през септември 1945 г., про-комунистическото правителство ще прекрати правата на собственост скоро, въз основа на мотивацията, че Йоан Кълугъру се е борил срещу съветската армия. Къщата е неправомерно заета и използвана от централата на комунистическите политически организации.
След 1950 г., в къщата са доведени наематели, като семейство Кълугъру е сместено в помещенията, които преди това са били ползвани за прислужниците, където полковника и умира. Според ситуацията на смъртни случаи, държана в Народния Съвет, през 1956 г., „е починал Йон Кълугъру, без професия, 81 години.“ Не се споменава нито за военната му кариера, нито че е „виновник“, че се е бил на Изток. Къщата се възвръща на семейството, всъщност на двете дъщери Феличия и Амелия, след 1972 година.
Двете сестри пазят къщата, така както са я получили като наследство: с рамките на прозорците с орнаментите на конкретната епоха, с които тя е построена, с портали скулптирани от дъбово дърво в работилниците и виенски модели. Някои от вещите, които са принадлежали на семейството Кълугъру са послужили за възстановяването на ретро салон,в Окръжния Историческия Музей.
След 1990 г., къщата е закупена от семейство Йову, която е запазила останалите мебели и оградата, направена заедно с къщата. Поставените брези от новата фамилия, която живее в къщата, завършват благородството на тази къща, преминала през две световни войни.
